fallback

Икономиката на Гърция е постигнала 1,4% ръст на БВП през 2017 г.

Перспективата за тази година е по-добра, като се очаква растеж от 2,5 процента, прогнозира статистическата служба на страната

16:47 | 05.03.18 г.

Икономиката на Гърция е постигнала растеж през 2017 г. след близо десетилетие на упадък, макар че темпът на нарастване е по-слаб от очакваното, съобщава ДПА, като се позовава на публикувани днес официални данни.

Националната статистическа служба Елстат съобщава, че според първоначалните данни растежът на годишна основа възлиза на 1,4 процента, което е малко по-ниско от очакванията на финансовото министерство за ръст от 1,6 процента, предава БТА.

Перспективата за тази година е по-добра, като се очаква растеж от 2,5 процента, посочва Елстат.

Гърция изпадна във финансова криза през 2010 г. и беше принудена да приеме три международни спасителни програми. Последната изтича през август, след което премиерът Алексис Ципрас очаква страната да започне да се финансира от международните пазари.

Спасителните програми бяха обвързани със строги мерки за икономии, по време на които доходите на обикновените гърци се свиха с една четвърт, отбелязва ДПА.

След избухването на кризата брутният вътрешен продукт (БВП) на страната намаля от 354 млрд. долара през 2008 г. на 194 млрд. долара през 2016 г., посочва агенцията.

За последното тримесечие на 2017 г. БВП на Гърция се разширява с минималните 0,1%, отчита още Елстат, предава MarketWatch. Това представлява забавяне в сравнение с ръста от 0,4% през предходното тримесечие.

"Брутообразуването на основен капитал е основният двигател на икономическото развитие, докато частното потребление остава уязвимо като пример за все още слабото състояние на балансите на гръцките домакинства", казва Никос Магинас, старши икономист в Националната банка на Гърция.

"Гърция не може да продължи със спасителните програми завинаги“, допълва Декла Костело, ръководител на мисията на Европейската комисия в страната.

Дискусиите относно четвъртия и последен преглед на изпълнението на програмата започнаха през миналата седмица в Атина. Гръцкото правителство и представителите на кредиторите ще се съсредоточат върху крайните реформи, които страната трябва да приложи, и рамката на надзора, от който Атина ще има нужда след края на спасителната ера.

Според управителя на централната банка на Гърция Янис Стурнарас страната ще има нужда от предпазна кредитна линия от европейските партньори след август, за да запази доверието на инвеститорите.

Клаус Релинг, ръководител на спасителния фонд на еврозоната, казва обаче, че все още е „твърде рано“ да вземе решение за такава кредитна линия. Според него тя „не изглежда да е необходима“ предвид настоящите пазарни условия. Гърция ще трябва да "формулира искане и за момента е заявила ясно, че няма намерение да направи това", казва още той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:35 | 10.09.22 г.
fallback