Бумът на икономиките от Източна Европа започва да затихва

Бумът, който се създаде в бившата комунистическа Източна Европа преди четири години, започва да затихва. Растежът през второто тримесечие намаля спрямо пика в началото на годината в Полша и Чехия – двете най-големи икономики в региона, показват оповестени във вторник данни, цитирани от Bloomberg.

Докато Унгария, Румъния и Словакия успяха да постигнат по-бърза експанзия, някои от пречките пред тях са по-високите разходи за обслужване на кредити, недостигът на служители и забавянето тази година на икономиката в еврозоната, която е основният пазар за износ.

„Икономическите тенденции в региона започват да се различават. Растат рисковете по отношение на американската търговска политика и недостигът на работна ръка в региона“, казва Ярослав Янецки, главен икономист за Полша в Societe Generale във Варшава преди оповестяването на данните.

Въпреки че растежът все още е силен, някои страни от Балтийския регион до Балканите усещат първите признаци, че икономиката им е достигнала своя пик.

Регионът до голяма степен избегна сътресенията, които обхванаха други нововъзникващи пазари, но несигурността заради рисковете пред търговията подкопават търсенето на продукти, включително коли и електроника. В същото време инфлационният натиск принуди Чехия и Румъния да повишат лихвите.

В същото време ръстът на брутния вътрешен продукт на Полша през второто тримесечие леко се забави до 5,1% на годишна основа. Чешката икономика постигна ръст от едва 2,3% спрямо 4,2% през първото тримесечие. „Чешката износна индустрия трябва да се справя не само с недостига на работна ръка, но и с нарастващия риск от отслабване на чуждестранното търсене заради заплахата от търговски войни“, казва Якуб Червенка, анализатор в Raiffeisenbank в Прага.

Българската икономика се разшири само с 3,4% през второто тримесечие, показаха данни на Евростат във вторник. Изчисления на TradingEconomics установиха, че това е най-бавната експанзия от второто тримесечие на 2015 г.
Ръстът на брутния вътрешен продукт на Унгария неочаквано се ускори до 4,6%, което е най-бързият темп на растеж от 2014 г., стимулиран от селското стопанство, услугите и промишленото производство.

Румъния, която повиши лихвените проценти три пъти тази година, за да се пребори с инфлацията, постигна икономически ръст от 4,1% спрямо 4% през първото тримесечие. „Очакваме растежът за цялата 2018 г. да доближи 4%, а рисковете като цяло са балансирани“, казва Валентин Татару, икономист за Румъния в ING.

Икономиката на Словакия отбеляза ръст от 4,1% спрямо 3,6% през първото тримесечие.

„Постепенното забавяне на брутния вътрешен продукт на Източна Европа ще продължи до края на 2018 и през 2019 г.“, отбелязва Capital Economics. “По-високата инфлация и лихвени проценти, както и не толкова насърчаващата фискална политика в някои части на региона вероятно ще ограничат местното търсене. А по-слабото търсене от еврозоната и нарастващите ограничения върху капацитета ще натежат върху нетната търговия“, допълва компанията.