fallback

Сърбия подписа търговско споразумение с Евразийския икономически съюз

Според анализатори то има повече политическо, отколкото икономическо значение

21:44 | 25.10.19 г.

Снимка: Архив Ройтерс

Сърбия подписа търговско споразумение с руския отговор на Европейския съюз, засилвайки ангажимента си към близки отношения както с Изтока, така и със Запада в момент, когато западният блок се бави с разширяването си към Балканите, съобщава Bloomberg.

Споразумението с Евразийския икономически съюз (ЕИС) предизвика безпокойството на някои представители на ЕС, който от години опитва да привлече в орбитата си най-нестабилния регион на Стария континент, като в същото време се въздържа от финализиране на членството в съюза. То подкрепя подхода на сръбския президент Александър Вучич, който обеща да отведе страната със седем милиона души население в ЕС, като в същото време запази силни връзки с близкия си съюзник, руския президент Владимир Путин.

Въпреки че споразумението не предлага много от икономическа гледна точка - търговията на Сърбия с ЕС засенчва тази с петте бивши съветски страни от ЕИС, то напомня, че бездействието на Запада оставя отворена вратата за руско и китайско влияние, отбелязва Bloomberg.

„ЕС може да иска да помогне на региона, но това е различно от приемането на Балканите в собствената му къща. ЕС вече няма жизнен план за стабилизиране на Балканите, което означава, че други трябва да решават проблемите, оставени недовършени от европейците“, коментира Тимъти Лес, от британския Център за геополитика и стратегия.

Според споразумението, подписано от премиера Ана Бърнабич, Сърбия ще разшири съществуващите търговски споразумения с Русия, Беларус и Казахстан и ще добави останалите две страни членки на ЕИС, Армения и Киргизстан, след като договори безмитни продажби на сирене, ракия и цигари за пазари с общо 180 млн. души население.

Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон осуети определянето на дата за започване на преговори за членство в ЕС с Република Северна Македония и Албания, като заяви, че целият процес по разширяване трябва да бъде забавен.

Изправени пред несигурност, страните от Западните Балкани вече се ангажираха да създадат собствен общ пазар, докато очакват присъединяване към ЕС. Сърбия, Албания и Северна Македония обявиха, че планират за засилят търговията и да хармонизират стимулите за инвеститорите, което е една от редките прояви на единство след етническите конфликти през 90-те години на миналия век. Те също така поканиха Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина да се присъединят.

ЕС предупреди Сърбия, че трябва да прекрати всички споразумения за свободна търговия с трети страни, когато се присъедини към съюза. Това обаче е далечна перспектива, тъй като Европейската комисия съобщи, че няма да отвори вратите си за нова страна членка поне до 2025 г.

Министерството на търговията на Сърбия предвижда, че износът към Русия, който съставлява около 90% от продажбите на страната на стойност 1,1 млрд. долара за ЕИС, ще нарасне с 50% след три години. За сравнение, Сърбия продава стоки на стойност 13 млрд. долара на ЕС – разминаване, което подчертава по-скоро политическото, а не толкова икономическо значение на сделката с ръководения от Русия икономически съюз.

„Споразуменията за свободна търговия не са лошо нещо, но подписването на споразумения за свободна търговия без успореден напредък към ЕС не е добър сигнал“, коментира Миролюб Лабус, бивш вицепремиер на Югославия и Сърбия от 2000 до 2006 г. „Въпреки това споразумението е от полза както за Русия, така и за Сърбия“, допълва той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:42 | 11.09.22 г.
fallback