ЕС и ООН ще помагат на Източното партньорство в борбата с организираната престъпност

Европейският съюз (ЕС) и Междурегионалният институт за изследване на престъпността и правосъдието (UNICRI) към Организацията на обединените нации (ООН) в понеделник (6 април) стартира програма за подпомагане на страните от Източното партньорство - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, да възстановят активи, свързани с организираната престъпност.

Проектът, финансиран от ЕС, достига 1,5 млн. евро и ще се опита да лиши престъпниците от всичките им незаконни придобивки и да подобри междуинституционалната и трансграничната координация в източните съседки на блока. Проектът ще се фокусира върху разследванията на финансови престъпления. 

UNICRI ще помага на служители в шестте страни от Източното партньорство, като предоставя „високоспециализирано обучение“, напътствия и правни съвети за справяне с въпроси като трансграничното сътрудничество.

Борбата с прането на пари и организираната престъпност е един от новите приоритети на визията за „отговорни институции, върховенство на закона и сигурност“ на Европейската комисия (ЕК) относно Източното партньорство след 2020 г., която беше представена миналия месец.

ООН изчислява, че между 2% и 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) се „изпира“ всяка година от организирана престъпност.

Настоящите политики в страните от Източното партньорство водят до замразяване или изземване на най-много 1% от активите, свързани с пране на пари и друг вид организирана престъпна дейност, заяви Бетина Тучи Барциотас, временен директор на UNICRI.

Дългогодишните проблеми, свързани с върховенството на закона и доброто управление в източните страни, често се подчертават от служителите на ЕС като области, които най-много се нуждаят от значително подобрение.

Украйна

Миналата седмица украинският парламент гласува премахването на дългогодишната забрана за продажба на земеделски земи. Законодателите дадоха и зелена светлина за второто четене на законопроект, който ще попречи на бившите собственици на банки да възстановят активите си след обявяване на несъстоятелност.

Банковият закон е последното голямо препятствие за осигуряване на заем в размер на 8 млрд. долара от Международния валутен фонд (МВФ), който е силно необходим за подпомагане на развиващата се икономика на Украйна на фона на икономическата буря, причинена от разпространението на коронавируса.

Украинският президент Владимир Зеленски беше подложен на проверка заради бизнес връзките си с олигарха Игор Коломойски и многократно отхвърли предположенията, че ще помогне на олигарха да си върне контрола над PrivatBank, която беше насилствено национализирана през 2016 г.

Мнозина обаче остават скептични, след като загрижеността около реформите в правосъдието нарасна след уволнението на главния прокурор на страната и бързата промяна на правителството миналия месец.

Новият главен прокурор Ирина Венедиктова "не изглежда много надеждна", заяви евродепутатът Виола фон Крамон от групата на Зелените пред Euractiv. „Освен недостатъчната квалификация, нейните съмнителни контакти и липсата на независимост предполагат забавяне на антикорупционните реформи“, подчертава Фон Крамон.

Назначаването на Венедиктова е смятано от мнозина в Украйна за опит на Зеленски да пристъпи напред към наказателно разследване срещу бившия президент Петро Порошенко.

Друг неотдавнашен скандал с Андрий Йермак, началник на щаба на Зеленски, избухна след като миналата седмица изплуваха видеозаписи, за които се твърди, че показват как братът на Йермак продава държавни постове.

Пандемията и силата, която се концентрира в ръцете на изпълнителното правителство, могат допълнително да възпрепятстват реформите на правосъдната система, предупреждава Фон Крамон.

„И все пак, като се има предвид положителната роля, която президентът Зеленски изигра при приемането на законопроектите за земите и банките, се надявам, че той ще остане предпазлив и няма да използва здравната криза като претекст за недемократични решения“, добавя евродепутатът.