Коронавирусът разкрива недостига на лекари в Централна Европа

Когато Имре Варжу завършил университета Semmelweis в Унгария през 2011 г. и взел диплома за лекар, началната му заплата се равнявала на около 300 евро на месец – подаяние след шестгодишно учене. Доктор Варжу избрал да учи докторантура, докато близо половината от състудентите му емигрирали, предимно в Германия и Австрия, пише Financial Times.

„Те са само на 10 часа с кола или на два часа със самолет и печелят до осем пъти повече… с огромна разлика в качеството на живот, който могат да имат“, казва доктор Варжу, който сега преподава в Semmelweis.

В момент, когато втора вълна на коронавирусната пандемия бушува в Централна Европа много региони се опасяват, че липсата на медицински служители, резултат от годините на недостатъчно финансиране и емиграция, ще засили натиска върху вече изпитващите затруднение здравни служби.

Милан Кубек, ръководител на Чешката медицинска камара, призова миналата седмица чешките лекари, работещи в чужбина, да се върнат у дома, за да помогнат на страната да се справи с ръста на случаите. В същото време Унгария одобри значително увеличаване на заплатите на лекари.

Проблемите със служителите може да са дори по-критични от недостига на оборудване. През първите месеци на пандемията унгарското правителство поръча 16 хил. обдишватели, казва Петер Алмош, вицепрезидент на Унгарската камара на лекарите. Въпреки това с едва 2000 лекари и същия брой медицински сестри в интензивни отделения няма достатъчно служители, за да работят с тях.

„Лесно може да се купят обдишватели с пари, но не и лекари“, казва той.

Десетилетия наред голям брой здравни служители напускат Централна Европа, а емиграцията е по-лесна след 2004 г., когато десет страни от Централна и Източна Европа се присъединиха към ЕС. В Унгария например около 1200 нови лекари се дипломират всяка година. Но 900 са емигрирали през 2018 г., последната за която са налични данни.

В Словакия според президента Зузана Чапутова недостигът е съчетан с факта, че много от лекарите в страната са от възрастова група, която ги прави уязвими към COVID-19.

Чехия има сходни проблеми. Според Кубек при запазване на настоящите тенденции броят на заразените медицински служители може да нарасне от 5500 до 40 хил. за един месец.

“Това би било бедствие, което наистина ще означава срив на здравната система“, коментира той пред чешкия сайт IDNES.CZ.

Но според Алмош проблемът в Унгария е, че лекарите в 40-те и 50-те си години, които имат най-много опит и могат да обучат колегите си, липсват. „Те напускат страната и не се връщат“, казва той. Оставащите лекари са завършили наскоро или са в напреднала възраст.

Много от емигриращите лекари се оплакват от ниските заплати и лошите условия на работа в родината си.

„В момента местните лекари печелят 3 евро на час след данъци или 6 евро като специалисти. Ако работите в Tesco (в Унгария) като касиер, можете да спечелите повече“, отбелязва Алмош.

По данни на Евростат Полша има най-малкия брой практикуващи лекари на човек от населението в ЕС с 238 на 100 хил. души, докато Румъния има 304, Унгария – 338, а Словакия – 352. За сравнение в Австрия те са 524, а в Германия – 431.

Филип, който работи като анестезиолог, се установил от Полша в германския град Дортмунд със съпругата си, която също е лекар. Той казва, че решили да направят промяната, след като работили в германска болница по време на обучението си.

„Колкото повече време прекарвахме в болници (в Полша), толкова повече виждахме колко лошо функционират, колко недоволни са лекарите. След това бяхме три месеца по програма „Еразъм“ в германска болница и видяхме колко голяма е разликата, предимно в организацията на работата. (В Германия) лекарите се занимават с медицински процедури и съвсем не толкова много с бюрокрация и документи“, казва той.

Румъния е загубила една трета от обучените в страната лекари, сочат данни на ОИСР. Клотилд Арман, родена във Франция представителка на Румъния в Европейския парламент, казва, че емиграцията е загуба за медицинските служби, но също и загуба на инвестиции – средно 100 хил. евро е цената за обучение на лекар в региона. Арман призовава за създаването на Фонд за възнаграждение на медицинския труд, в който страните, наемащи значителен брой медицински служители, могат да влагат средства.

„В Източна Европа всички искат свободно движение на хора – те страдаха толкова много (по време на затворените граници при комунизма)“, казва тя. „Но ние като отговорни политици трябва да разберем икономическите механизми зад това“, допълва Арман.

Унгария опитва да поправи недостига на служители с повишаване на заплатите. Парламентът на страната прие закон, увеличаващ възнаграждението на лекарите със 120%, най-голямото увеличение от 1990 г. насам.

Новите заплати, които ще направят възнаграждението наполовина на равнището му в Австрия, бяха одобрени наред с други реформи, включително забрана на приемането на допълнителни пари от пациенти.

Алмош казва, че увеличението съответства на исканията на организацията му, но предупреждава, че някои от другите условия в закона може да ускорят изтичането на мозъци. Много лекари работят на няколко места, за да се издържат, а ново условие ще изисква одобрение от държавен орган, за да го правят. Най-много тревоги обаче предизвиква спорна клауза, която легализира задължителното преместване в болница в Унгария до две години.

„Ако законът постановява, че може да получите нареждане в случай на извънредно положение, това е едно…, но изглежда, че хроничният недостиг на лекари ще бъде лекуван по този начин, което е неприемливо и лекарите ще напуснат“, казва Алмош.