Русия може да разположи ядрени ракети със среден обсег в европейската си част

Русия обяви, че може да бъде принудена да разположи ядрени ракети със среден обсег в Европа в отговор на плановете на НАТО да направи същото.

Предупреждението отправи заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков, което повишава риска от натрупване на ново въоръжение на континента, пише EurActiv.com.

Напрежението между Изтока и Запада е най-лошото от края на Студената война преди три десетилетия, посочва медията.

Рябков коментира, че Русия ще бъде принудена да действа, ако Западът откаже да се присъедини към нея в мораториума върху ядрените сили със среден обсег (INF) в Европа – част от пакет от гаранции за сигурност, които страната потърси за успокояването на кризата около Украйна.

Липсата на напредък към политическо и дипломатическо решение би накарала Русия да отговори по военен начин с военни технологии, посочи Рябков пред руската агенция РИА. „Тоест ще бъде конфронтация, това ще бъде следващият кръг“, каза той.

Ядрените оръжия със среден обсег – тези с обхват от 500 до 5500 км, бяха забранени в Европа по силата на договор от 1987 г. между тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов и президента на САЩ Роналд Рейгън. Тази договорка беше приветствана като значително облекчаване на напрежението от Студената война. До 1991 г. двете страни са унищожили близо 2700 от тях.

Вашингтон се оттегли от пакта през 2019 г., след като години наред се оплакваше от предполагаеми нарушения, свързани с разработването на крилата ракета за наземно изстрелване от Русия, наречена от Москва 9M729, а от НАТО - „Отвертката“.

Ако алиансът не греши и Русия вече е разположила тази система в европейската част на страната, западно от Уралските планини, тогава заплахата на Рябков е празна, според Герхард Мангот, експерт по руска външна политика и контрол на въоръженията в университета от Инсбрук в Австрия.

Ако обаче Русия не лъже, тогава предупреждението на Москва е „последният сигнал към НАТО, че трябва да започне преговори с Кремъл относно споразумение за замразяване на замразяването“, коментира Мангот.

През последните дни Рябков се очертава като един от ключовите посланици на Москва, докато президентът Владимир Путин настоява за западни гаранции за сигурност, а САЩ и съюзниците им настояват руската армия да се отдръпне от границата с Украйна. Рябков също отрича, че Москва се подготвя за инвазия в Украйна.

Той повтори сравнението, което направи миналата седмица между сегашното напрежение и кубинската ракетна криза от 1962 г., която доведе САЩ и Съветския съюз на ръба на ядрена война. Рябков каза, че има „косвени индикации“, че НАТО се приближава към повторното разполагане на ракети със среден обсег, включително възстановяването през миналия месец на 56-то артилерийско командване, което управляваше ракети „Пършинг“ с ядрен капацитет по време на Студената война.

НАТО казва, че няма да има нови американски ракети в Европа, както и че алиансът е готов да възпира нови руски ракети с „премерен“ отговор, който ще включва само конвенционални оръжия.

Рябков обаче коментира, че Русия не вярва на НАТО. „Те не си позволяват да правят нещо, което по някакъв начин би могло да повиши сигурността ни – вярват, че могат да действат както трябва, в тяхна полза, а ние просто трябва да преглътнем всичко това и да се справим с него. Това няма да стане“, посочи той.