„За Бога, този човек не може да остане на власт“. С тези думи американският президент Джо Байдън предизвика вълна от коментари за това дали САЩ се стремят към смяна на режима в Русия. Белият дом отрече това, а наблюдателите възприеха коментара като гаф и дебатираха дали може да помрачи перспективите за политическа сделка с руския президент Владимир Путин за край на войната. Няколко обаче анализираха същността на забележката на Байдън: ще остане ли Путин на власт? И как ще изглежда Русия след Путин.
По-дълбок поглед към характера на автократичния режим, изграден от Путин, може да помогне да се отговори и на двата въпроса, пише Тимъти Фрай, професор по следсъветска външна политика в Колумбийския университет, за американското издание на Politico.
Русия е класическа личностна автокрация – едно лице, а не организация като военна или политическа партия, доминира в политическите и кадровите решения. Лидерите в личностните автокрации фокусират властта в собствените си ръце и, без значение какво може да казват законите в страната, те не са изправени пред ограничения в мандата си. За да запазят поста си, те трябва да се справят с две заплахи: преврат от елита във вътрешния си кръг и бунт на масовата общественост. Тези заплахи рядко могат да бъдат адресирани едновременно.
Свалянето на личностна автокрация не е лесно. Тъй като отделните елити рядко могат да премахнат диктатор сами, те се нуждаят от партия, бизнес организация, племе или армия да застане зад тях и да гарантира, че други ще последват примера им. Разпознавайки тази заплаха, личностните автократи отслабват организациите, които позволяват на елитите да се обединят срещу тях. Липсата на организации също прави по-трудно за масите да се мобилизират срещу режима. Когато един управляващ може да създаде личностна автокрация, елиминирайки други центрове на власт, той е особено труден за изместване. Проучване на Милан Сволик от Университета Йейл показва, че колкото по-дълго личностни автократи остават на власт, толкова по-малка е вероятността да бъдат отстранени от власт чрез преврат или бунт.
За момента почти няма признаци, че Путин може скоро да бъде отстранен от власт. Малко руски елити изразиха противопоставянето си на войната, а някои наблюдатели твърдят, че икономическите санкции са обединили руския елит, който преди имаше малко общо помежду си, осъждайки ги на сходни наказания. Обществеността също до голяма степен се съгласи с новата реалност, в която Русия е във война. Инвазията на Украйна не предизвика същата еуфория, която последва след анексирането на Крим, но и не генерира огромно движение, което да свали Кремъл.
Има няколко фактора обаче, които трябва да безпокоят Путин. Санкциите и корпоративните изтегляния ще продължат да удрят икономиката на Русия, да наказват руските богаташи и да заплашват платежоспособността на правителството. Подкрепата за руското правителство отдавна се свързва с икономическото представяне и правителствата, които не могат да плащат сметките си, предизвикват политически вълнения. С времето инвазията в Украйна ще направи много по-трудно за Путин да балансира заплахите от преврат от елита и бунт на масите.
Освен това войните в автократични режими, които вървят зле, носят политическа промяна. Унищожителната война на аржентинското правителство за Фолклендските острови са отличен пример за това. Междунационални проучвания потвърждават, че загубата на война увеличава рисковете автократичен лидер да падне от власт.
Трудно е обаче да се предвиди кога един личностен автократ ще изгуби властта. Тъй като елитите и обществеността имат малко стимули да разкрият истинското си ниво на противопоставяне на режима, обикновено сме изненадани, когато личностен автократ падне от власт. Елитите и масовата общественост може публично да изразяват подкрепа за режима, но в лични разговори да се противопоставят. Промяна на обстоятелствата, която разкрива тези истински настроения, може да доведе до лавина от изневери от елита и обществото, която да премахне управляващите. Автократите често губят властта по същия начин, по който Хемингуей пише, че човек изпада в банкрут: „постепенно, не внезапно“.
Предвид тази несигурност си заслужава да помислим какво може да се случи в Русия, ако Путин загуби властта.
За съжаление, личностните режими обикновено посяват семената на автокрацията в наследниците си. Лидерите на други видове автокрации, например военни или еднопартийни, могат да се оттеглят в казармите или в партията си, ако бъдат премахнати от власт. Но лидерите на личностните автокрации нямат площадка за меко кацане. В резултат на това има много по-голяма вероятност преходите между управляващи в личностните автокрации да бъдат насилствени, да свършат лошо за управляващия и да доведат до друга личностна автокрация.
Някои изследвания предлагат отрезвяващи прозрения и по този въпрос. Хайн Гьоманс от Университета Рочерстър проучва автократичните режими между 1946 и 2008 г. и открива, че при 70% от личностните режими, които са изгубили властта, това се е случило чрез нередовни средства като преврати или бунтове. Освен това 80% от управляващите в личностни режими, които са изгубили властта, са се оказали в затвора, в изгнание или мъртви. Нещо повече, личностните автократи обикновено се заменят от други такива, не от демокрации. Проучване на Андреа Кендал-Тайлър и Ерика Франц открива, че само 20% от личностните автокрации се заменят от демокрации.
Статутът на велика сила на Русия също може да засили вероятността Русия след Путин да остане автократична. Личностните автокрации често обещават да увеличават мощта на страната на световната сцена и използват антизападни и антилиберални призиви, за да привлекат политическата си база. Русия може да пие много по-дълбоко от кладенеца на националистическото разочарование, отколкото страни с по-малък световен обхват.
Перспективите за Русия след Путин обаче не са съвсем мрачни. Русия е личностна автокрация, но е сравнително богата, което предполага, че перспективите за стабилност и по-отворено правителство може да са по-добри от очакваното. Едно проучване открива, че е трудно да се прогнозира защо и кога автократичните режими падат, но когато това се случва в сравнително богати страни, вероятността да станат и се запазят като демокрация е по-голяма.
Други характеристики предвещават добро за бъдещето след Путин. Високото ниво на образование в Русия предвещава по-голяма политическа откритост, Русия е по-добре образована от всички демокрации в Латинска Америка например. Освен това сравнително етически хомогенното и светско население в Русия – около 80% от населението са етнически руснаци – предполага, че Русия може да избегне етнически или религиозни конфликти, които често са измъчвали страни с по-разнообразно население след падането на автократично правителство. Тези структурни характеристики са добри пророци на демокрацията и сочат към потенциално по-оптимистичен резултат за Русия, който може да се изправи срещу наследството от личностно управление.
Отвъд тези структурни характеристики обстоятелствата, при които Путин остави властта, също ще влияят за определянето на това, което ще се случи после. Ако Путин бъде отстранен чрез преврат, вероятността за преход към демокрация е много по-малка, отколкото ако това се случи чрез масов бунт. Сволик открива, че след преврати само 1 на 10 личностни автокрации се заменя от демокрация. Съотношението е 4 на 10, ако това се случва чрез обществен бунт. Ясно е, че всеки, който иска демокрацията да се загнезди в Русия, трябва да бъде трезвомислещ за перспективите за успешен продемократичен бунт. Разбира се, перспективите за политическа промяна са дори по-малки, ако Путин остане на власт.
Освен това кой ще дойде след Путин също е от значение. Личността и произходът на лидера са по-важни във външната политика и по време на кризи, отколкото във вътрешната политика. Манията на Путин по Украйна не изглежда да е широкосподеляна сред руския елит на външната политика. Разбира се, членовете на военния кабинет на Путин са антизападни, но за разлика от Путин нямат същата дълга история да възприемат украинците и руснаците като един и същ народ. В този случай политиката към Украйна може да бъде различна с друг лидер дори ако наследникът идва от вътрешния кръг. Лидер, който идва извън вътрешния кръг, може да предложи и по-добри перспективи за по-голяма политическа откритост в Русия.
Байдън призова Путин да напусне поста, но автократичната политика често се отнася по-малко до личните странности или качества на конкретния човек и по-често да характера на самата автокрация. Русия без Путин, която остава личностна автокрация, може да разочарова онези, които се надяват на една Русия, която ще е по-малко корумпирана, репресивна и в мир със съседите си. В крайна сметка реалната политическа промяна в Русия ще изисква нещо повече от премахването на Путин.
13:15 | 13.09.22 г.