fallback

Дребните земеделци: Невъзпятите герои на войната в Украйна

Макар че селските домакинства използват едва 12% от украинската земеделска земя, те могат да допринесат с 52,7% от брутния вътрешен земеделски продукт

13:58 | 21.04.22 г. 8
Автор - снимка
Редактор

Войната в Украйна предизвика опасения за продоволствената сигурност – както в разкъсваната от война страна, така и навсякъде по света. Ключът към гарантиране доставките на храна на Украйна обаче може да дойде от малко вероятно място: малките и средноголемите земеделци, пише EurActiv.

Досега малките земеделци до голяма степен бяха пренебрегвани от украинското правителство за сметка на големите агробизнеси, каза Микола Пугачов, заместник-директор на Украинския институт по селскостопанска икономика, на събитие в сряда.

Това обаче бързо се променя след началото на войната.

„В мирно време това бе добро решение може би – по време на криза обаче е особено важно да се гарантира продоволствената сигурност и ефективността на частните земеделци, онези частни лица, малките фермери“, каза той, добавяйки, че ролята им „в момента расте“.

А приносът им е значителен, посочва Атила Шокс от румънската асоциация на малките фермери Ecoruralis, която представлява 17 хил. дребни земеделци.

Макар че селските домакинства използват едва 12% от украинската земеделска земя с полета, вариращи по размер от един хектар до над 100, асоциацията оценява, че те могат да допринесат с 52,7% от брутния вътрешен земеделски продукт.

Според асоциацията дребните фермери в Украйна сега съставляват 98% от общата реколта на картофи в страната, 86% от зеленчуците, 85% от плодовете и 81% от млякото.

„Когато погледнете типологията на фермерите в Украйна, има наистина огромни земеделци. Но има и 4 млн. други хора, ангажирани в селското стопанство, много от които са дребни земеделци“, казва Шокс за EurActiv.

А след масовото напускане на до голяма степен контролирани от олигарси агробизнеси след избухването на войната именно тези дребни земеделци са оставени да събират парчетата, обяснява той.

„Никой всъщност не обсъжда кой е останал в земеделието. Но кои са тези, които се занимават със земеделие в момента в Украйна, какво отглеждат, кой управлява продоволствената сигурност на страната? Именно малките фермери, които произвеждат голяма част от тези храни, останаха в страната и всъщност я изхранват“, добавя той.

В същото време притокът на милиони бежанци от града към по-безопасните околни местности засилва допълнителното бреме върху местните хранителни системи.

Макар че има програми за помощ и храна, те „невинаги са достатъчни и са лошо разпределени заради войната“, обяснява той, което означава, че местните земеделци трябва да запълват липсите.

Допълнително стрес, но без допълнително подкрепа

Въпреки централната си роля в изхранването населението на Украйна обаче земеделците със земя под 100 хектара не се признават от украинското правителство.

Това означава, че исторически те не са отговаряли на условията за получаване на каквато и да е държавна помощ, обяснява Виктор Ярови, учен в Института по икономика по прогнозите на Украинската академия на науките.

„Подкрепата е ориентирана към корпоративните ферми и истинските фермерски домакинства и малки стопанства не получават нищо. Това е основният проблем“, казва той.

Това не се е променило в условията на войната, посочва Шокс от Ecoruralis.

“Така че това е допълнителен стрес за малките фермери, които не получават каквато и да е публична помощ в хронична ситуация, с ограничени средства за производство и много ограничена земя“, заключава той, предупреждавайки, че селското население на Украйна е на ръба на бедността, като 44% са с доходи под минималния размер на издръжката за живот, а 7% страдат от недохранване.

В същото време по оценки на Ecoruralis големите агробизнеси, които контролират над две трети от земеделската земя, са получили 60% от всички земеделски държавни субсидии през 2012 г.

Това е модел, който рискува да се повтори с международната помощ, казва Ярови, обяснявайки, че много програми, например от Световната банка, определят дребните земеделци по същите критерии като украинското правителство.

„Може да изглежда сякаш подкрепата е ориентирана към средните и малки предприятия и бизнеси, но на практика тя не отива за развитие на селските райони, а за да подкрепа на някои производители на експортни култури“, обяснява той, посочвайки, че макар да не е задължително лошо да се подкрепят някои земеделски продукти за износ, „това не помага на заетостта в селските райони, не помага на много други неща“.

В същото време Пугачов подчертава, че осигуряването на подкрепа за тези малки земеделци е от съществено значение – както за продоволствената сигурност, така и за съживяването на селските райони.

„Трябва да насърчим повече земеделски и земеделско-хранителни програми. Затова трябва да ангажираме малките и дори микрофермерите“, казва той, допълвайки, че това ще „създаде възможности за заетост за населението от селските райони, докато в същото време допринася за по-добър достъп физически и финансово до селскостопански стоки и технологии“.

Малки и сигурни

В същото време по-малките земеделски инициативи също носят практически ползи.

Павло Ковал от Украинската конфедерация на земеделците посочва по време на събитие в сряда, че макар че е „абсолютно невъзможно“ да се преместят някои от по-големите преработвателни единици заради размера си, малките и средни преработвателни компании и съоръжения често могат да бъдат местени „доста ефективно и бързо“.

Вече почти 60 компании са възстановили преработвателната си дейност по този начин, казва той.

Шокс допълва, че уязвимостта на големите земеделци е, че могат да станат „логистични жертви“ на руската агресия, посочвайки, че един от първите ѝ ходове е бил прицелване в хранителните доставки на Украйна и че е „много по-трудно“ прицелването в няколко разпръснати по-малки ферми, отколкото в една голяма.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:36 | 13.09.22 г.
fallback