ЕБВР пак намали очакванията си за ръста на БВП на България

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) намалява още веднъж прогнозата си за икономическия растеж на България, след като вече ревизира очакванията си в края на март, заради войната в Украйна.

За тази година ЕБВР очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 2,5% и леко да ускори растежа си до 3% през 2023 г., но да остане по-слаб спрямо напредъка през 2021 г. (4,2%).

За икономическия растеж през тази година банката понижава прогнозата си с 0,3 процентни пункта в сравнение с прогнозата от края на март. Очакванията за растежа през 2023 г. са намалени с 0,6 процентни пункта.

Новата прогноза за растежа през тази година е с 1,9 процентни пункта по-ниска в сравнение с прогнозата на банката от ноември 2021 г.

По-голям натиск върху икономиката

ЕБВР прогнозира, че икономиката в целия регион, в който банката оперира, ще се забави повече, а инфлационният натиск ще се засили заради войната.

Новото изследване на банката също така предполага, че икономиката на Украйна ще се свие дори повече, отколкото беше прогнозирано по-рано по време на конфликта.

Банката очаква икономиките в региона, в който оперира, да отчетат среден ръст от малко над 1% през тази година. Това е с 0,6 процентни пункта по-малко в сравнение с прогнозата от края на март.

Растежът в тези региони ще се възстанови до 4,7% през 2023 г., но и това е с 0,3 процентни пункта по-малко в сравнение с очакванията на банката от края на март.

Всички прогнози за тази и следващата година могат да станат още по-песимистични, ако мащабът на войната се увеличи или износът на газ и други стоки от Русия бъде по-ограничен. Ако доставките на газ бъдат допълнително нарушени например, производството на глава от населението в регионите на ЕБВР през 2022 г. може да бъде с 2,3% по-ниско от базовия сценарий и с 2% по-ниско през 2023 г.

Още по-силна инфлация

ЕБВР подчертава, че цените на храните и енергоносителите продължават да растат. „По-бедните домакинства страдат повече от по-бързия ръст на инфлацията, защото храната и енергията представляват по-голям дял от бюджетите им“, посочва главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.

През март средната инфлация в региона на ЕБВР достига 11,9 процента, близо до ръста на потребителските цени в разгара на финансовата криза в края на 2008 г., посочва банката в доклада си.

Цените на петрола са повишени, а цените на газа в Европа са над историческите върхове и около четири пъти над нивото в САЩ, което поставя европейските производители в неизгодно положение.

Цените на пшеницата, царевицата, соята и други селскостопански стоки също се повишават бързо.

Много икономики в регионите на ЕБВР са силно зависими от газа в енергийния си микс, a някои икономики в Кавказ и Южното и Източното Средиземноморие разчитат в голяма степен на вноса на пшеница и в миналото са доставяли пшеница както от Русия, така и от Украйна.

Освен въздействието на високите цени на храните, енергията и металите, някои икономики в регионите на ЕБВР също са уязвими заради търговията, туризма и връзките за миграция и парични преводи към Русия, посочват от ЕБВР. През 2019 г. разходите на руските туристи възлизат на между 1 и 2 на сто от БВП в Естония, Черна гора и трите кавказки страни, посочва банката.

Русия е важен търговски партньор за някои икономики в Кавказ и в по-малка степен в Прибалтийските страни и Централна Азия. Централна Европа също е тясно интегрирана с Украйна чрез споделените производствени вериги на доставки.

Икономиките на Украйна и Русия

ЕБВР очаква икономиката на Украйна да се свие с 30% през тази година, което е с 10 процентни пункта под предишната прогноза (20% спад). През следващата година обаче украинската икономика се очаква да се върне към силен растеж и БВП да се разшири с 25%, ако войната приключи бързо. Очакваният растеж е с 2 процентни пункта по-силен в сравнение с прогнозата на банката от края на март.

За руската икономика ЕБВР не е правила промени в прогнозата си – очакването е за 10% спад през тази година. За Беларус понижението ще е по-слабо – 4%.