Японският облигационен пазар не вещае край на дефлацията поне още 8 години

Прогнозата на японската централна банка за край на дефлацията през 2011 г. и влетите в икономиката 35 трлн. йени (417 млрд. евро) не успяха да променят нагласата на облигационния пазар, където инвеститорите очакват още осем години на понижаващи се цени, пише Bloomberg.

Движението на застрахованите от инфлация облигации на японския пазар показва, че инвеститорите очакват цените да се понижават средно с 0,6% на година през следващите 5 години и средно с 0,4% годишно от 2015 г. до 2018 г. Япония е единствената страна в света, където облигациите, обвързани с промяната на цените, разкриват очаквания за почти гарантирана дефлация.

„Не изглежда японската централна банка и правителството да предвиждат агресивна инфлационна политика, така че най-вероятно дефлацията в страната ще продължи“, казва Томоя Масанао, инвестиционен директор за Япония на Pacific Investment Management Co., най-големият облигационен фонд в света. Плановете на японската централна банка са „доста козметични“, казва Масанао.

Японският премиер Наото Кан призова управителя на централната банка Масаки Ширакава да елиминира дефлацията, която спира растежа на икономиката. Тази година Китай успя да задмине Япония като втората по големина икономика в света. За 20-те години до 2009 г. японският брутен вътрешен продукт е нараснал с едва 15%, докато този на САЩ се е увеличил със 158%, а на Китай - с 2000%.

През този период цените на продуктите в Япония, с изключение на цените на пресните храни, са се повишавали средно с 0,3% на година, докато доходността по 10-годишните японски ДЦК е била средно 2,4%. В същото време цените в САЩ, с изключение на тези на храните и горивата, са се повишавали средно с 2,7%, а доходността на 10-годишните щатски облигации е била 5,53%.

През октомври цените в Япония са се понижили с 0,6% на годишна база, отбелязвайки 20-ти пореден месец на понижение. Дефлацията повишава цената на фиксираните плащания по облигациите и отслабва икономическия растеж, задушавайки инвестициите, потреблението и наемането на нова работна ръка.

Усилията на централната банка да съживи икономиката, подкрепени през октомври от фонд за 5 трлн. йени за покупка на активи, донякъде успокоиха дефлационните очаквания, измерени чрез спреда между доходността на инфлационно застрахованите облигации и тези, които не са обвързани с потребителските цени.

На 5 октомври централната банка понижи основния лихвен процент на практика до нулата и обеща да го задържи на тези нива, докато не бъдат постигнати стабилни цени, които банката определя като инфлация от 2%. През декември 2009 г. банката създаде инвестиционна програма за 10 трлн. йени, която впоследствие увеличи до 30 трлн. йени.