Заплахата срещу Новия път на коприната

Старият Път на коприната подкрепи златната епоха на Китай преди повече от хилядолетие, когато династията Тан и нейната териториална експанзия, културно превъзходство и икономическа мощ – с 58% от глобалния брутен вътрешен продукт, са в зенита си, разказва за Financial Times Йорг Вутке, председател на Търговската камара на ЕС в Китай.

Този месец Пекин е домакин на пищна международна конференция, на която да представи инициативата One Belt, One Road, или т.нар. Нов път на коприната.

Но след 5 или 10 години дали това събитие ще бъде помнено като стъпка към следващия етап на глобализиращата се икономика на Китай, или като огромен бял слон, оставил куп пропилени ресурси, разпръснати по пътя?

Макар че инициативата за Нов път на коприната бе обявена преди почти четири години и е любимият проект на президента Си Дзинпин във външната политика, все още не е ясно какво всъщност представлява той. Пекин казва, че включва големи инвестиции в инфраструктурата в Азия и извън континента – разширяване на търговията и инвестициите чрез нов сухоземен маршрут до Европа и чрез морски маршрут до Близкия изток и Средиземноморието.

На повърхността това звучи вдъхновяващо. Нуждите на Азия от инфраструктурни инвестиции са огромни. Създаването на по-тесни връзки с региона може да насърчи по-бързия растеж и икономическа интеграция. Пекин иска да отблъсне тероризма в някои съседни мюсюлмански страни, надявайки се, че засилената търговия и инвестиции ще създадат работни места и стабилност.

Досега обаче става въпрос не толкова за практически план за инвестиции, колкото за широка политическа визия. Изправени пред низходящ натиск върху юана, инициативата бе похитена от китайските компании, които я използват като оправдание да избягват капиталовия контрол, да изнасят пари от страната, уж под формата на международни инвестиции и партньорства. Освен че подкрепя ценни проекти като пристанища в Пакистан и железопътни гари в Централна Азия, инициативата предоставя прикритие за придобиването на по-малко продуктивни и често трофейни активи, например европейски футболни клубове – китайски предприемачи вече са придобили около стотина такива.

Някои китайски представители твърдят, че Новият път на коприната може да изчисти хроничния свръхкапацитет в много индустрии в страната, създавайки нови възможности за износ на производството им. Това не е така.

Свръхкапацитетът в индустрии като стоманодобивната е твърде голям за съседните пазари, за да могат да поемат повече от частица от него. Продуктите като цимент и стъкло не могат да бъдат изнасяни през голяма дестинация по икономически причини. А в нестабилни, високорискови пазари, като Пакистан и страните от Централна Азия, има опасност заемите да се влошат, а проектите да се провалят.

Планираната железопътна връзка между Централен Китай и Европа, която е в процес на изпитание, подчертава предизвикателствата: пет пълни товарни влака напускат Чунцин към Германия всяка седмица, но само един от тях се връща пълен. Търговията трябва да потече и в двете посоки, за да станат новите търговски маршрути както икономически жизнеспособни, така и политически приемливи за страните, през които преминават.

Европейските компании би искал да види как Новият път на коприната отваря повече възможности за бизнес с Китай.

Европа е отворена, купувайки стоки за 1 млрд. евро от Китай всеки ден. Китай, обаче, купува стоки само за половината от тази сума от Европа. През 2016 г. Китай е инвестирала 4 пъти повече в Европа, отколкото европейските компании са инвестирали в Китай. Инвестициите в азиатската страна от европейски компании миналата година също са сринали с 23% до само 8 млрд. евро.

Причината не е, че европейските бизнеси не инвестират в чужбина – миналата година са инвестирали около 200 млрд. евро в САЩ например. Причината е, че като дестинация за чуждестранни инвестиции Китай е доста надолу в класацията.

Великата политическа визия в плановете за Нов път на коприната не замества решаването на много ежедневни проблеми и пречки за европейските бизнеси в Китай. Докато страната цели да се покатери по-високо по технологичната верига на стойността в редица индустрии, тези основно предизвикателства може да засегнат както китайските, така и европейските бизнес.

Затова макар че европейският бизнес подкрепя визията за One Belt, One Road, компаниите се тревожат, че през следващото десетилетие инициативата вместо това ще бъде запомнена като One Belt, One Trap (Новият капан на коприната): загуба на ресурси, която разчита твърде много на мудните и неефективни държавни предприятия, докато пъргавите китайски предприемачи и европейският частен капитал биха свършили далеч по-добра работа.

Да се надяваме, че нещата няма да свършат по този начин. За да гарантираме, че това няма да се случи, инициативата трябва да бъде преосмислена на конференцията този месец.

Но когато политическите диктати, а не пазарните сили стоят зад бизнес решенията, рисковете да останем разочаровани винаги са високи.