Направи ли историческа грешка Индия, изоставяйки инициативата за RCEP?

Трудно е да се анализира решението на Индия да се откаже от споразумението за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), което се определя като най-мащабният икономически пакт в света, като нещо различно от историческа грешка, пише Nikkei Asia Review.

В понеделник, по време на срещата на върха на страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Банкок се очакваше премиерът на Индия Нарендра Моди, след дълги години на преговори, да подпише споразумението за сформиране на обединението от 16 държави. Вместо това Моди заяви пред своите азиатски лидери, че Индия излиза.

Това изненада останалите членове на RCEP, десетте държави от АСЕАН, както и Австралия, Япония, Нова Зеландия и Китай, всички които се надяваха, че Индия ще се присъедини.

Но истинският губещ ще бъде самата Индия. Сега правителството на Моди се намира извън двата търговски блока, които ще определят бъдещето на Азия: RCEP и 11-членното всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство. 

Решението на Моди превръща Китай в доминиращ глас в новата сделка, която при наличието на Индия можеше да обхване около една трета от световния брутен вътрешен продукт (БВП).

Решението на Моди изпраща тревожни сигнали за ангажираността на Индия както към търговската, така и към вътрешноикономическата реформа в по-широк план.

Индийски служители споделят, че условията на RCEP остават неблагоприятни. Индия рискува, ако се присъедини, да бъде наводнена от вносни китайски продукти в сектори като електрониката.

За да бъдем справедливи спрямо Индия, трябва да признаем, че членството ѝ в RCEP все пак крие известни рискове. Страната реализира 58 млрд. долара търговски дефицит с Китай през 2018 г. Това би могло да се увеличи, ако Индия попадне в RCEP, но не успее да въведе допълнителни реформи за повишаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар. Имаше основателни притеснения относно скока на вноса и от китайската икономика, където държавата играе ролята на основен субсидиращ фактор.

След години на преговори Индия все пак успя да спечели отстъпки, включително забавяне на изпълнението на реформите и гаранции за защита на чувствителни сектори като селското стопанство.

През последните месеци изглеждаше, сякаш правителството на Моди се е решило да се присъедини към RCEP.

Но вътрешният натиск в крайна сметка оказа решаващо влияние върху решението.

През последните седмици опозиционната Конгресна партия започна да критикува RCEP, като в понеделник нейният лидер Рахул Ганди написа в Twitter, че присъединяването към пакта "ще наводни Индия с евтини стоки, което ще доведе до загуба на милиони работни места".

Сделката за RCEP е „плитка“ в амбициите си, като действа най-вече за подреждане на съществуващите двустранни споразумения. Икономическото ѝ въздействие ще бъде сравнително малко. Ако Индия се присъедини, нейният икономически ефект вероятно няма да бъде нито триумф, нито катастрофа.

В определен смисъл дори може да се твърди, че решението на Моди е хладно реалистично. За да се възползва от RCEP, Индия трябва да се съсредоточи върху тези допълващи реформи, например чрез промяна на трудовите и данъчните разпоредби, за да стимулира производството.

Моди може би индийският премиер е преценил, че е малко вероятно той да успее да ги осъществи или поне не на политическа цена, която е готов да плати. Така или иначе, това е тъжно отражение върху амбициозните цели на Индия, особено в момент, когато икономиката ѝ се нуждае от тласък.

Най-големите минуси в този случай за Индия обаче са геополитически. Страната очевидно е загубила доверие с АСЕАН. Блокът на Югоизточна Азия търпеливо изчакваше Индия да се присъедини, именно защото не иска нова търговска зона, доминирана от Китай.

Правителството на Моди заяви, че иска да бъде "водеща сила", оформяйки правилата, които управляват Азия. Сега тя се отдалечи от един от най-важните нови форуми за определяне на правила в региона. Страхът на Индия от китайското господство е разумен, но подобно отстъпване на икономическо пространство на Пекин в подобни форуми определено не е разумна постъпка.

Разбира се, че решението на Моди е просто е една твърда тактика за преговори. Останалите държави от RCEP биха могли да се откажат и да предложат нови отстъпки, изкушавайки Индия да се регистрира догодина. Но вероятният резултат е, че RCEP вече ще продължи без Индия, което повдига сериозни въпроси относно амбициите ѝ за икономическо лидерство.

От друга страна решението на Моди повдига и по-елементарен въпрос: ако не сега, кога?

Моди може да вземе пример от решението на американския президент Доналд Тръмп да изтегли САЩ от Транстихоокеанското партньорство, което сериозно навреди на амбициите на Вашингтон по отношение на бизнес инициативите в Азия. Вероятно подобно нещо ще се случи и с Индия, като основната разлика със САЩ в случая е, че страната на Моди географски е заключена в тази самоналожена изолация.