На фона на продължаващата битка в американския конгрес относно съкратените данъци върху личните доходи по времето на Буш-младши, на заден план остава дебатът за корпоративния данък в САЩ, който е вторият най-висок в света – 35%.
Аргументите и в двата спора са едни и същи: намалението на данъците - било то лични или корпоративни – ще даде тласък на икономиката и ще създаде работни места в момент, когато възстановяването изглежда в застой.
Съвместен законопроект на демократи и републиканци, който си проправя път в конгреса, предвижда редуциране на корпоративната ставка до 24%.
Сенаторът републиканец Джъд Грег, един от инициаторите му, е убеден, че „конкурентната” ставка е решаваща за разкриването на нови работни места в страната. „Тя ще оживи неимоверно икономиката”, заявява той пред CNBC.
Въпреки че по думите на Грег законопроектът се посреща добре, според него той едва ли ще стигне до гласуване преди януари, когато ще се сформира нов конгрес, а данъчните стимули на Буш ще са изтекли.
Макар много икономисти да са съглсни, че по-висока ставка прави Америка по-малко конкурентна в дългосрочен план, те не са единни за това дали намаляването й би имало незабавен ефект.
Причината е, че намаляването на данъка не е насочено директно към повишаване на икономическата активност или създаването на работни места.
”Средствата, оставени на разположение на бизнеса чрез намаление на данъците създават възможности за разкриване на работни места, но вместо това фирмите могат да ги използват за инвестиции в чужбина – никой не може да им заповяда какво да правят”, разсъждава Джон Канъли, икономист в LPL Financial.
„Струва си да се помисли за понижаване на корпоративния данък, но като дългосрочна стратегия”, добавя икономистът Алън Ауербах. „То няма конкретна насоченост. Ако сме наистина разтревожени за заетостта, трябва да предприемем по-директни мерки.”
В действителност, данъчните стимули, каквито бяха приетите през март отстъпки за фирмите при наемането на безработни, са просто учебникарски подходи в условия на икономически спад”, обяснява Дъг Шакълфорд, професор в областта на облагането от Университета на Северна Каролина.
Той е съгласен, че сегашната корпоративна ставка е неустойчива в дългосрочен план, особено след като все повече страни, включително и лидерът Япония с нейните 40%, съкращават фирмените данъци или планират да го направят.
Според него обаче, това не означава, че всяко намаление на данъка ще накара фирмите да наемат повече хора.
Администрацията на президента Обама изглежда няма ясна позиция по въпроса. В скорошно интервю финансовият министър Тимъти Гайтнър отхвърля критиките за прекалено висок корпоративен данък. Според него ефективната тежест (след приспадане на отстъпките) е около средната.
Според изследване на Световната банка от тази година обаче ефективната ставка в САЩ е 27,9% - доста над средната стойност за развитите страни от 16,8%.
Гайтнър добавя, че приветства разглеждането на предложения за намаляването й, но изтъква, че приоритет за администрацията в момента са конкретни инвестиционни стимули за бизнеса.


Мъж на име Хитлер Мусолини беше избран за кмет в Перу
Варна ще бъде домакин на международна конференция за ветеринари
Стилиян Петров към БФС и Лъчо Танев: Футболът ни страда от плевели!
26 октомври ще е неучебен, но присъствен ден
КНСБ организира два протеста във Варна в понеделник
Нови телескопи скоро ще улеснят търсенето на следи от живот в Космоса
Китайските автономни автомобили вече дават нощни смени
Финансовите министри на ЕС се договориха предварително за пазарния надзор
Vista: Глобалното търсене е най-силно отпреди ковид, част 2
Aramco ще достави пълните обеми петрол на Европа през следващия месец
Въздушен шал удължава сезона за кабриолетите
Ford направи пикап от Mustang и го скри от света
Ineos Grenadier става армейски автомобил на НАТО
Volkswagen ID.Tiguan: три версии и пробег до 600 км
Тази Honda NSX струва 1 млн. долара
Барабанистът Травис Баркър беше опериран
Освободиха под гаранция двамата латвийци, арестувани във военна база на Великобритания
Газовите запаси на ЕС паднаха до най-ниското си ниво от 2011 г.: Европа се готви за трудна зима
Тревога в Москва: Планът „Килим“ е в сила на всички четири летища
преди 16 години Syzdava se problem , koito moje da byde reshen samo ot tqh. Faida nqma , Amerikancite potyvat. Istinata e che trqbva da se obqvi reintegriraneto na 3tiq svqt , i da pochne da se iznasq stoki za tqh. Nie veche koli i telefoni imame. отговор Сигнализирай за неуместен коментар