Африка изкушава все повече инвеститори, но дали континентът е готов за тях?

Африка предлага едни от най-добрите инвестиционни възможности в света предвид нарастващото значение на развиващите се пазари, пише Ройтерс. Икономиката на страните в региона обаче остава уязвима на риск от дестабилизиране, което може да настъпи заради големия приток на капитал към континента, който се очаква през следващите няколко години.

Богатата на енергийни ресурси Нигерия се определя като най-добрата страна за инвестиции в Африка от редица влиятелни анализатори на развиващите се пазари. Това стана ясно по време на проведената през миналата седмица в Сао Паоло конференция, посветена на нововъзникващите икономики.

По техни думи Африка е устояла на ефектите от финансовата криза по-добре от предвижданията, като за региона се очаква икономически растеж от 4,75% през тази година. По техни думи половината от десетте най-бързо развиващи се икономики в света ще бъдат от Африка още през следващата година.

Това означава, че занапред континентът ще привлича не само инвеститори с голям афинитет към риск.

Според изпълнителния директор на руската инвестиционна банка Ренесанс Капитал Стивън Дженингс още отсега скритият интерес към Африка е много голям. Той допълва, че допреди кризата е имало около 40 фонда, инвестиращи в Африка. След 3-4 години обаче Дженингс очаква броят им да се увеличи поне до 100, като активите на най-големия от тях ще бъдат 20 млрд., а не 2 млрд. долара както в момента.

По данни на изследователската компания EPFR, която следи инвестиционните фондове по целия свят, за последните 43 седмици капиталовите потоци към Африка са били само положителни. Вложенията в акции на компании от региона са нараснали до 484 млрд. долара през първата половина на тази година, което е двойно повече от потока на средства към Индия например в рамките на същия период.

Според привържениците на инвестициите в Африка нетните капиталови потоци към страните от региона ще се увеличат рязко през следващите няколко години заради добрата им възвръщаемост и стабилизирането на политическата и икономическа обстановка на континента.

Регионалният индекс на Morgan Stanley, който следи за фондовите борси в страните от Африка, без тази в Република Южна Африка, се е повишил с близо 8% от началото на тази година в контраст с пониженията на индексите в САЩ, Европа и Азия.

Изместването на центъра на тежестта на световната икономика от Запада към развиващите се държави, начело с Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК), ще благоприятства и страните от Африка, които още разчитат силно на износа на суровини, както и на външни инвестиции.

Китай стана най-големият търговски партньор на Африка през миналата година, като търговските потоци между континента и Бразилия, Русия и Индия също се увеличават бързо, заедно с инвестициите на БРИК в мащабни проекти в региона.

Със своето население от около 140 милиона души, което е три пъти по-голямо от това на Южна Африка, Нигерия е предпочитана инвестиционна дестинация в Африка. Големите залежи на енергийни ресурси и по-големите и ликвидни пазари на страната също я нареждат на челно място.

Индексът на Goldman Sachs, който измерва икономическите и социални показатели за развитието на една страна, показва, че оценката на Нигерия по тези критерии почти се е удвоила през последните десет години.

Етиопия и Руанда са сред по-малките африкански икономики, които се разглеждат като обещаващи. Те са пример за това как игнорирани досега страни заради военни размирици, се очертават като алтернативи за инвестиция. Гана се нарежда сред по-стабилните демокрации, докато политическата обстановка в Нигерия и Кения все още се оценява като рискова.

Големият приток на инвестиции обаче може да се превърне в проблем за африканските страни, които са по-малко подготвени да се справят с рисковете от динамичните темпове на развитие. Африка, за разлика от Азия, няма опит с огромния приток на капитали, което влошава възможностите на страните в региона да се справят с рисковете от натрупване на дисбаланси в икономиката. Освен това повечето африкански държави са малки и неликвидни пазари с лоша финансова инфраструктура, което повишава опасността от надуването на цените на активите. Това пък е предпоставка за валутни кризи и дългосрочни щети за икономиката.