„STINC” държавите „ухаят“ приятно

Докато началото на 2010 бе белязано от мъките на PIIGS страните (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания), в останалата част от годината фокусът вероятно ще се измести върху предимствата на групата STINC* (Сингапур, Тайланд, Турция, Индонезия и Чили).

Това са пет подценени кътчета на света, ненатоварени с прекомерни държавни разходи, без свръхочаквания и с неголеми експозиции от страна на инвеститорите, пише Джон Маркмън в статия за MarketWatch. Маркмън е фондов мениждър и инвестиционен консултант от Сиатъл и вече е инвестирал във фондове, опериращи в Сингапур, Тайланд, Турция и Чили.

Тези пет страни правят всичко необходимо, което да допринесе за една добра година, а вероятно и десетилетие, смята той.

Удивително е какво може да бъде постигнато в страни, които не са задлъжнели до безхаберие, а са се съсредоточили върху създаването на стойност чрез тежка работа, демографски ръст, фискални ограничения и инвестиции в инфраструктура.

Това бяха политики, някога почитани и в големите икономики, като САЩ и Китай например, но които бяха изоставени в самоубийствения стремеж за растеж на всяка цена.

STINC държавите не трябва да се разглеждат като краткотрайно увлечение. Акциите на компаниите от тези страни трябва да се купуват сега, когато фирмите още не са големи, и да бъдат държани през следващите 10 години, за да се участва в техния растеж, съветва Маркмън.

Тези страни претърпяха своите „стрес тестове“ преди години, като резултат от азиатската валутна криза и тревогите около латиноамериканските облигации.

В първата си статия по темата авторът се спира на три от страните във въпросната група:

Турция

Страната е образец за това как малки реформаторски правителства могат да успяват, докато останалият свят страда. Според анализаторите на Capital Economics краткосрочните перспективи пред Турция са най-добрите сред развиващите се икономики в Европа.

Очакванията са страната да постигне икономически растеж от 6,5% през настоящата година, 4% през 2011 и 4,5% през 2012 година. Това не може да се сравни с над 8-те процента ръст в Китай, но светската ислямска държава се справя без централно планиране или пък прекомерно банково кредитиране.

Растежът в страната е движен от три основни фактора. На първо място това е стабилният банков сектор с растящ кредитен портфейл, който прави заемите достъпни за качествените компании.

На второ място е износът, който се радва на изключителен успех, заради обезценената валута и конкурентната икономика.

На трето място е широката експортна база, като износът не зависи само от Западна Европа - делът на износа за Европа е 45%, докато 20% са насочени към страните от Близкия Изток (турските строителни компании са сред най-активните и уважаваните по целия Персийски залив).

Сингапур

През миналата седмица от островната държава обявиха, че през второто полугодие икономиката й е нараснала с годишен темп от 18,1% (рекорд от 1975 насам) - ярко доказателство, че страната е успяла да остане незасегната от европейската дългова криза и смущенията в щатската икономика.

Само през второто тримесечие на 2010 БВП на Сингапур е нараснал с годишен темп от 26% спрямо първите три месеца на годината. Тези цифри дадоха основание на правителството да прогнозира 15% ръст за цялата 2010.

Според анализаторите от Capital Economics икономическият ръст е воден от промишлеността, след като управляващите се възползваха от ниските разходи за строителство и оборудване по време на спада през 2008, за да удвоят капацитета във фармацевтичната и електронната индустрии. Строителството също отбеляза ръст, благодарение на новите жилищни и търговски проекти по крайбрежието.

Рекордните темпове на икономически растеж, разбира се, неминуемо ще намалеят през втората половина на годината до по-устойчиви (едноцифрени, но все още впечатляващи) нива.

Неслучайно Сингапур притежава третия по големина държавен инвестиционен фонд в света и както се говори изкупува на сметка евтини имоти в САЩ и други страни, където цените все още са ниски.

Тайланд

След новините за осуетения преврат по-рано през годината, страната се превърна в център на забележително финансово възстановяване. Политическите рискове остават, но такива събития не са необичайни в бурната история на страната.

Тайланд бе засегнат тежко по време на азиатската валутна криза от 1998, но 12 години по-късно страната изглежда много по-силна. През настоящата година износът й е с най-силен ръст за последните две десетилетия – през юни той нарасна с изумителните 46% на годишна база. За ръста допринесоха поделенията на Ford и General Motors в страната.

Продажбите за САЩ и Европа са скочили с 37%, а тези за Китай – с 26%. Как е възможно това? Ами, много европейски, американски и японски компании преместват заводите си от Китай заради стачки, корупция и не на последно място по евтината работна ръка в Тайланд. Годишната заплата на работник в китайските заводи на Honda например е около 5 хил. долара, докато в Тайланд тя е с една трета по-ниска.

Mitsubishi обяви миналия месец, че ще построи трети завод в Тайланд на стойност 464 млн. долара, в който ще се произвежда нова глобална малка кола. Други японски автомобилопроизводители също се възползват от ниските разходи и добрата инфраструктура в страната (включително пристанища и железопътни линии). Toyota има три завода, където се сглобяват 550 хил. автомобила годишно.

През миналата седмица централната банка на Тайланд повиши основната си лихва до 1,5%, обявявайки, че икономическият растеж през настоящата година ще превиши 5,8%. Международният валутен фонд (МВФ) пък повиши прогнозата си за растежа през 2010 до 8%.

*В заглавието - игра на думи с английската дума "stink" - мириша лошо, неприятно