Инвеститорите залагат на природни бедствия в търсене на диверсификация

Инвеститорите, все още зашеметени от връхлетялото ги по време на кризата финансово бедствие, залагат на вероятността от истинско такова, пише New York Times.

На фона на колебанията на пазара, заможни инвеститори, както и институции, масово се насочват към хедж фондовете, които купуват т.нар. катастрофични облигации и други инвестиции, свързани с вероятността от урагани в Мексиканския залив, земетресения в Япония, обилен снеговалеж в Канада или други природни бедствия.

Хедж фонд на Credit Suisse, който инвестира в ценни книжа, свързани със застраховки, е удвоил активите си от средата на 2009 до 3 млрд. долара.

В началото на миналата годината новозеландският Superannuation Fund, който управлява пенсионни спестявания, вложи 250 млн. долара в хедж фонд, инвестиращ в катастрофични облигации и други подобни.

Това е вид диверсификация за инвеститорите, които търсят активи, движещи се в асинхрон с акциите и инструментите с фиксиран доход. Катастрофичните облигации и другите ценни книжа, свързани със застраховане имат много ниска и често отрицателна корелация с широките пазарни индикатори.

През 2008 година индексът на катастрофичните облигации, изчисляван от Swiss Re, се повиши с 2,3%, докато американският индекс на най-големите компании - Standard & Poor’s 500, загуби 38%. В периода 2007-2010 индексът на облигациите нарасна с 10,5%, докато S&P 500 спадна с 11%.

„Всеки друг хедж фонд би имал проблем с набирането на средства, след фалита на Lehman Brothers, но не и тези фондове”, коментира Джуди Клугман, управляващ директор в Swiss Re Capital Markets – най-големият поемател на емисии катастрофични облигации.

Пазарът на тези облигации възниква през 1990 след урагана Андрю. Застрахователите, понесли загуби за 17 млрд. долара, започват да се обръщат към капиталовите пазари като алтернатива на традиционното презастраховане.

Механизмът е следният: застраховател емитира облигации, чиито плащания са обвързани с вероятността от настъпване на едно или повече природни бедствия в рамките на определен период. Ако събитието не настъпи инвеститорите получават доходност върху облигациите (в диапазона от 2% до 14% например). Ако обаче бедствието се случи, те могат да загубят част или цялата главница.

През миналата година са били емитирани катастрофични облигации на стойност 5 млрд. долара, с което общата сума на непогасените такива книжа достига близо 14 млрд., според данни на Credit Suisse и Swiss Re.

Хедж фондовете дори влизат в ролята на застрахователи, издавайки собствени полици, вместо да купуват секюритизираните в облигации рискове. Стойността на тези сделки възлиза на около 300 млрд. долара, покривайки разнообразни рискове от унищожение на реколтата до терористични атаки.

„Ние извървяхме пътя от научен проект в началото на века до истински пазар, макар и все още не толкова голям”, казва Франк Мейджърс, основател на Nephila Capital – хедж фонд, управляващ 3 млрд. долара в инвестиции, свързани със застраховане.

Катастрофичните облигации претърпяха сериозен удар по време на финансовата криза. След фалита на Lehman Brothers, която бе контрагент в четири големи сделки, купувачите започнаха внимателно да следят за обезпеченията по тези облигации, като мнозина от тях откриха, че такива липсват.

Невъзможността да използват ливъридж за усилване на печалбите пък отблъсна големите играчи, включително диверсифицираните хедж фондове. През 2010 т.нар. мултистратегически фондове съставляваха едва 2% от купувачите на катастрофични облигации, в сравнение с 14% през 2007, според данни на Swiss Re.

„Фактът че показваме добра възвръщаемост ни помогна много в привличането на нови фондове“, изтъква Пол Шулц, президент на отдела за инвестиционно банкиране в Aon Benfield, който обединява катастрофични облигации в пакети и ги продава. „Инвеститорите в този вид активи е по-голям от всякога“, отбелязва той.