Защо "Made in Ethiopia" може да е следващото "Made in China"?

През последните две десетилетия китайската икономика се превърна в една от най-напредналите производствени сили в света. Наложи се голяма част от компаниите да преместят своите фабрики във Виетнам и други евтини места в Азия. 

И не само в Азия. Китайската Huajian Group планира да инвестира 2 млрд. долара в Етиопия през следващото десетилетие, превръщайки страната в своя производствена база, от която ще снабдява с обувки САЩ и Европа, пише Wall Street Journal.

Увеличаващите се разходи за труд в Китай са една от причините Африка да бъде все по-привлекателна за компаниите. Средната месечна работна заплата на работник в етиопска фабрика възлиза на около 25% от тази, която получава един китайски работник.

Освен че разполага с евтина работна ръка, Африка представлява и привлекателен пазар за китайските продукти, произведени на континента. Африка е дом на шест от десетте най-бързо развиващи се икономики в света, според Международния валутен фонд. Освен това голяма част от африканските държави се отърсват от зависимостта си от ресурсите, които добиват, като петрол, метали и скъпоценни камъни.

Настъпването на китайските компании в Африка е възприемано от мнозина като „неоколониализъм“, но според китайския посланик в Южна Африка Тиан Кзеджун тези твърдения са неоснователни и не става дума за нова форма на колониализъм. Според него тази заблуда се дължи на факта, че малцина са запознати с отношенията между азиатската страна и Африка.

Това, което подкопава обаче добрия имидж на Африка, е лошата инфраструктура.

В същото време Китай подпомага изграждането на пътища, мостове и железопътни гари в африканските страни. Това значително подобри инвестиционната среда в много африкански страни. Китай инвестира много в производството и изпраща свои земеделски експерти в други държави. Освен това прави инвестиции в изграждането на болници, училища и стадиони.

Хората говорят за неоколониализъм, но какво всъщност представлява той? Африканците много добре познават колониализма – това е използването на куршуми за отварянето на вратата към Африка с цел разграбване на ресурси. Това, което прави Китай, е да купува ресурси и то в съответствие с международно признатите правила за това, пише още WSJ.