Всички би трябвало да сме съгласни: никой не трябва да бъде беден в страна, толкова богата, колкото САЩ. И все пак почти 15% от американците живеят под линията на бедността. Може би едно от най-добрите решения е и една от най-старите и прости идеи: на всеки трябва да се гарантира малък доход, който да не зависи от някакви условия, коментира Колин Холц, директор на Universal Income Project към Института Рузвелт, за The Guardian.
Наричана универсален базов доход от поддръжниците, идеята привлича подкрепа в цялата американска история – от Томас Пейн до Мартин Лутър Кинг. Тя обаче е изправена и пред безкрайни критики по една основна причина: защитниците на строгите икономии казват, че не можем да си позволим нито нея, нито каквито и да е други драматични разходи за социално осигуряване.
Този аргумент отпадна тази седмица с представянето на Панамските документи (Panama Papers), които разкриха методите, използвани от богатите, за да избегнат връщането на средства обратно в обществата, които реално са им помогнали да натрупат богатствата си на първо място.
Пътища и транспортна инфраструктура. Образована работна ръка. Съдилища и правни системи. Иновации, подкрепени от държавно финансиране, например интернет. Никой – без значение колко е умен или трудолюбив, не се присъединява към американския или глобалния елит, без да използва някои от тези споделени ресурси.
Но макар че работещите семейства от средната класа или си плащат данъците, или се изправят пред съответните последствия, Панамските документи ни напомниха, че години наред най-лошата част от онзи 1% по същество отнема достъпа до общото право по рождение на американците и до предимствата от споделените усилия.
По-лошото е, че голяма част от същия този глобален елит твърди, че не можем да си позволим да осигурим образователен, здравен или минимален стандарт на живот като цяло, а още по-малко да изкореним бедността или драматично да засилим мрежата за социална сигурност, като гарантираме на всеки американец доходи на екзистенциалния минимум.
Според коалицията за изследване на вредните влияния на укриването на данъци Tax Justice Network световният елит има необложени активи на стойност между 21 и 32 трлн. долара. Ясно е, че само една част от тях се дължи на САЩ или друга страна под формата на данъци – най-високата данъчна ставка в САЩ е 39,6% от доходите. Но предоставянето на малък универсален доход от 2000 долара на година на всеки пълнолетен в САЩ – достатъчно, за да не позволи на някои хора да изпуснат вноската си за ипотека или да се лишат от храна и лекарства, ще струва само около 563 млрд. годишно.
По-висок доход, който да гарантира, че никой американец няма да изпадне в абсолютна крайна бедност – да кажем 12 хил. долара на година, ще струва около 3,6 трлн. долара. Това е огромна цифра, но тя отново изглежда много по-разумна, когато се погледне през призмата на Панамските документи и скандала с глобалното укриване на данъци.
Истината е, че всички ние сме били системно ограбвани от най-богатите хора в света, и то в продължение на десетилетия, пише Холц. Те са използвали тези откраднати долари, за да натрупат още по-голямо богатство за себе си, а междувременно ние спорим помежду си какво да направим с останалите стотинки.
Стига толкова. Имаме парите да решим проблемите. Първата стъпка е да спрем глобалния елит да се презапасява и крие тези пари. Разбиването на укриването на данъци само по себе си няма да финансира всички наши приоритети, но Панамските документи наистина излагат на показ лъжата в политика на строгите икономии.
Ще е нужно време, за да може универсалният базов доход да гарантира на всички американци живота, свободата и търсенето на щастие, обещани им още през 1776 г. Някои може да не са съгласят с идеята за безусловен паричен доход или да протестират срещу предоставянето му на всички. Но не могат да кажат, че не можем да си го позволим.
13:29 | 14.09.22 г.