Икономическите последици от неуспеха на референдума в Колумбия

Всичко беше готово: щом бъде одобрен, мирът в Колумбия трябваше да предизвика "финансова манна", да стимулира силно икономиката на страната и инвестициите. Само че изненадващата победа на "не"-то на референдума от миналата неделя отложи всичко, пише AFP.

Преди да избухне тази скрита бомба на референдума, президентът Хуан Мануел Сантос подчертаваше, че мирът е "най-добрата инвестиция", която страната може да направи, слагайки край на 52-годишния конфликт с партизаните от Колумбийските революционни въоръжени сили (ФАРК).

Световната банка пък бе обявила през януари, че ще предостави на четвъртата икономика в Латинска Америка 1,4 милиарда долара, за да финансира мирните си усилия.

Европейският съюз бе на път да създаде фонд от над 600 милиона евро за "подкрепа на прилагането на мирното споразумение", а Съединените щати трябваше да одобрят 400 милиона долара, предназначени за плана "Мирна Колумбия" за периода след края на конфликта.

Сега има "много голяма несигурност. Всичко това ще бъде замразено, докато хоризонтът се проясни. Всичко ще зависи от това дали трите страни по споразумението - правителството, ФАРК и представителите на "не"-то ще проявят готовност да отстъпят", обяснява пред AFP икономистът Сесар Ферари, професор в университета "Хавериана" в Богота.

Макар Колумбия да отчиташе среден икономически растеж от 3,9% през последното десетилетие, рязкото поевтиняване на петрола доведе до свиване на приходите й с 3% до 2,5%.

А колумбийското правителство, което залагаше силно на мира, вече бе направило сметките си: през периода след края на конфликта допълнителният растеж ще бъде от 1,1% до 1,9% благодарение на подобрената сигурност и навлизането на чуждестранни инвеститори в туризма, мините и земеделския сектор.

"Отрицателен резултат"

Само че според ръководителя на отдела Латинска Америка в Международния валутен фонд Алехандро Вернер, чиято институция възобнови през юни кредитната линия от 11,5 милиарда долара, предоставена на разположение на Колумбия, тези положителни последици "ще се проявят" едва след реалния край на конфликта, подчерта самият Вернер през AFP.

"Не"-то на референдума обаче отлага във времето главоблъсканицата с финансирането на периода след края на конфликта с ФАРК в условия на рязко понижение на котировките на петрола.
Причината е, че реинтегрирането на партизаните в цивилния живот, както е предвидено от мирните споразумения, сключени на 24 август, има висока икономическа цена.

Според Сената на Колумбия за целта ще бъдат необходими близо 31,4 милиарда долара през идните 10 години, а това е една трета от годишния бюджет на страната за 2017 година, възлизащ на 78,3 милиарда долара.

Пазарите реагираха по-скоро добре, със слаби отклонения.

"Краят на мирния процес ще отнеме малко повече време (...) Колумбийската икономика обаче ще продължи да бъде съвсем същата", каза пред AFP министърът на финансите Маурисио Карденас.

Според анализаторите обаче въздействието би могло да бъде много по-голямо в средносрочна и дългосрочна перспектива, ако политическата несигурност се проточи, забавяйки още повече приемането на фискалната реформа, която трябва да се изрази в увеличаване на данък добавена стойност и то не без силна полемика.

При по-значително забавяне рейтинговите агенции, според които тази реформа е необходима, за да бъде реактивирана помощта за Колумбия, биха могли да понижат оценките си за платежоспособността на страната.

"Резултатът от референдума в Колумбия е отрицателен за нейната кредитна история. Категоричното отхвърляне на мирното споразумение подчертава един поляризиран политически пейзаж, който ще подкопае възможностите на правителството на прокара други реформи", предупреди Самар Мазиад от агенция Moody's.

(БТА)