САЩ накараха големите банки да си платят скъпо за финансовата криза

От началото на финансовата криза големите американски и европейски банки са били залети от глоби, наказания и извънсъдебни споразумения, показва изследване на Boston Consulting Group (BCG). Според анализа финансовите гиганти са били принудени да изплатят 345 млрд. долара между 2009 г. и 2017 г., пише френското икономическо издание Les Echos.

Тази сума най-вероятно е по-ниска от действителната, тъй като BCG отчита само разходите над 50 млн. долара на 50-те най-големи банки в света.

Сумата на платените глоби намалява през 2017 г. с „едва“ 22 млрд. долара. Същата година американските банки са генерирали печалба от 47 млрд. долара.

Най-големите глоби са платени от банките в Северна Америка с обща сума от 220 млрд. долара през разглеждания период, като пикът е достигнат между 2012 г. и 2014 г. В средата на 2014 г. Citigroup трябваше да плати глоба от 7 млрд. долара за ролята си в ипотечната криза. Две години по-късно глоба със същото основание беше наложена на Goldman Sachs, която изплати 5 млрд. долара.

Европейските банки са платили една трета от наложените глоби между 2009 г. и 2017 г. с обща сума от 125 млрд. долара, като те са били изплатени главно на американските банкови регулатори. BNP Paribas трябваше да плати близо 9 млрд. долара за нарушаване на ембарго, а Deutsche Bank също не беше пощадена с глоба от 7,2 млрд. долара за ролята й в ипотечната криза.

Американските власти са наложили най-много глоби и наказания на големите банки в света. В периода 2009-2017 г. те са получили близо 200 млрд. долара или 55% от общата сума. Другите големи победители са потребителите, които са получили обезщетения на обща стойност 133 млрд. долара в същия период. Европейските регулатори са били най-сдържани с едва 22 млрд. долара от наложени глоби от 2009 г. насам, или едва 6% от общата сума.

Едно от възможните обяснения е, че до 2014 г. европейските банкови регулатори действаха напълно хаотично. След това Европейската централна банка (ЕЦБ) пое ролята на единствен контролен орган. Една от целите на промяната беше да се прекъсне в някои случаи твърде тясната национална връзка между банките и контролиращите органи.
Може ли да се каже, че вълната от глоби е останала в миналото? Трудно е да се даде отговор на този въпрос.

„Сигурното е, че година след година глобите се превръщат в повтаряща се форма на разходи в индустрията. Но някои банки ги избягват напълно, а други търпят видими последици от тях в сметките си“, казва Гуенаел Льо Булей, асоцииран директор на BCG.

Компанията смята, че всеки ден се публикуват средно 200 нови регламента, свързани с прозрачността на пазарите (MiFID 2) или със защитата на личните данни на потребителите. „С развитието на ролята и специализирането на европейските регулатори банките ще бъдат изправени пред нарастващ натиск върху процедурите им за контрол и съобразяване с правилата“, подчертават авторите на доклада.