Каква съдба очаква петрола след договореното съкращение на продукцията от ОПЕК+?

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници успяха да се договорят миналата седмица за редуциране на добива на петрол в размер на 1,2 млн. барела дневно, което ще влезе в сила от януари следващата година. Споразумението включва и преразглеждане на плана през април, който в момента предвижда страните от ОПЕК да намалят производството с 800 хил. барела на ден, а техните партньори – с 400 хил. барела, използвайки производствените нива от октомври като база за съкращения, съобщава Oilprice. 

Договореният размер на съкращения е по-голям от предвидения, особено след като се появиха слухове в първия ден от срещата, че общият размер на редукцията ще достигне 1 млн. барела дневно.

Иран се включи към идеята на Саудитска Арабия за съкращаване на продукцията, съгласявайки се на символично редуциране, едно странно предложение, поради факта, че производството в ислямската република е далеч под максималния капацитет на страната.

Напълно основателно Иран дълго време твърдеше, че няма да подписва подобно споразумение, особено когато страната е разтърсвана от американските санкции, които се очаква да намалят допълнително производството на петрол през следващите месеци.

Слуховете по време на срещата, че уговорката между Рияд и Техеран ще се разпадне, не се оправдаха. Трудно е да си представим, че Саудитска Арабия ще се откаже от сделка, която включва значителни понижения на производството, само защото Иран няма да се съгласи на символичното редуциране на своя износ.

В крайна сметка, резултатът се оказа изненадващ.

Всички страни взеха участие в сделката, която на предостави квоти за отделните страни. Иран не получи официално „освобождаване“ от редуциране, дори когато Техеран поиска подобно решение от картела.

Въпросът за неминуемото понижаване на петролния добив в Иран през следващите месеци, независимо от решението на ОПЕК и нейните съюзници, потъна безгласно по време на преговорите.

Очаквано, Русия изигра основна роля в споразумението, а желанието ѝ да се съгласи с по-голямото от очакванията съкращение се оказа ключовият фактор за договорката.

Сделката може да се нарече успех поради две причини. Първо, от януари 2019 г. петролните пазари ще започнат с 1,2 млн. барела дневно по-малко, което няма да повлияе веднага на излишъка. Второ, пониженият добив ще премахне голямата неяснота за това какво може да се очаква в близкото бъдеще.

През последните няколко месеца цената на петрола остана крайно волатилна. Това би позволило на по-ефективно контролиране на излишъка и дефицита, които няма да бъдат толкова големи, за да влияят силно върху размера на цената, поне в краткосрочен план.

Остава въпросът как ще реагира американският президент Доналд Тръмп на това редуциране.

Той многократно настояваше за запазване на ниските цени на петрола, като използва случая „Кашоги“, за да окаже необходимото въздействие на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман.

Убийството на журналиста Джамал Кашоги засили международния натиск върху Рияд, а Тръмп се оказа един от малкото приятели на саудитския принц.

Ако цените на петрола се повишат прекалено много, американският президент би могъл да прекрати своята подкрепа спрямо Рияд.

Засега ОПЕК и нейните съюзници вероятно ще продължат да се потупват доволно по гърбовете. Те постигнаха споразумение, което е приемливо за всички, цените на петрола се увеличават, излишъкът ще се свие значително, а сигурността ще намалее.

Решението за преразглеждане на договореностите през април не е случайно.

Временното освобождаване от влиянието на американските санкции срещу Иран, валидно за осем държави, търгуващи с Техеран, ще отпадне през май.

До април вече всеки ще е наясно с негативните последици от наказателните мерки срещу иранската икономика и ще може да изгради добра преценка как да действа.

Ако иранският петролен износ бързо се понижи до нула, ОПЕК и партньорите ѝ ще освободят страната от производствените съкращения.