Глобалният апетит за месо и соя разпали пожарите в Амазония

Двете индустрии, които се оказаха активни участници в огнените стихии, погълнали амазонските джунгли, всъщност са доста добре познати на хората по цял свят – производството на соя и на говеждо.

Говеждо

Бразилия е най-големият износител на говеждо месо – рекордните 1,64 млн. тона са били изпратени през 2018 г. към основните ѝ пазари за износ, към които спадат Европейският съюз, Китай и Египет, показват данни на Бразиската асоцияция за износ на говеждо, цитирани от Euractiv.

През последните две десетилетия бразилското производство постоянно расте, като износът – измерен както в обем, така и в стойност, е нараснал с 10 пъти за периода между 1997 г. и 2016 г. Начело застават трите водещи компании JBS, Minerva и Marfrig.

Целият този ръст обаче е за сметка на Амазония.

„Мащабното отглеждане на добитък е основен двигател на обезлесяването на Амазония, като малко над 65% от обезлесените територии в Амазония се използват за паша“, посочва Ромуло Батишта, изследовател от екологичната неправителствена организация Greenpeace.

Според актуално проучване от февруари 2019 г., публикувано в престижното научно издание Science, избягването на консумация на месо и млечни продукти е най-добрият индивидуален начин за намаляване на отрицателните ефекти от човешката дейност върху околната среда.

Според данните, представени в британския в. Guardian, без консумация на мляко и млечни продукти земеделската земя в глобален мащаб ще се намали с над 75%, и все пак ще остане достатъчно територия за изхранването на световното население.

Също така от проучването става ясно, че макар да осигуряват само 18% от калориите и 37% от протеините за човека, производството на месо и млечни продукти заема 83% от земеделската земя и в същото време отделя 60% от парниковите газове от земеделската дейност.

Анализът също така показва и различните екологични и икономически ефекти, които имат и различните начини за производство на една и съща храна. Така например отглеждането на добитък върху обезлесени територии води до 12 пъти повече парникови газове, отколкото ако се използват естествени пасища.

Според водещия автор на изследването Джоузеф Пори от Университета в Оксфорд различният екологичен отпечатък представлява възможност за намаляване на вредата от земеделието върху природата, но без да е нужно неселението на планетата да премине на веган диета.

„Моето лично мнение е, че трябва да интерпретираме тези резултати не като необходимост да преминем на веган диета от раз, а по-скоро, че трябва да направим по-умерена нашата консумация“ на месо, коментира на свой ред д-р Питър Алекзандър от Университета в Единбург. 

Но дори и пълният отказ от месо – една от мерките, често прилагана в борбата с екологичните промени и замърсяването, обаче може да се окаже, че също няма да е достатъчна що се отнася до Бразилия и Амазония.

Другият водещ икономически отрасъл, който има голям принос за обезлесяването на джунглите в южноамериканската страна, е именно този на производството на соя – основна суровина в продуктите заместители на месо.

Соята

Този вид бобова култура отбеляза драстичен ръст на отглеждането си през 70-те години, разпалвана от миграцията на фермери, разработването на нови техники за култивиране и употребата на пестициди.

Бразилия е изнесла рекордните 83,3 млн. тона соя през 2018 г. - ръст от 22,2% спрямо предходната година, показват данни на бразилското министерство на икономиката.

Страната също така е и водещ доставчик на соя за САЩ, но като цяло изпраща най-големи обеми от суровината към Китай. Пратките за Поднебесната империя са скочили с близо 30% миналата година благодарение на търговския спор с Вашингтон, който накара Пекин да търси нови източници на бобовата култура, с която изхранва отглеждания в страната добитък.

Близо 6,5% от обезлесените трайно райони в Амазония се използват за земеделие, въпреки че до известна степен приносът на соята в общия микс намалява с времето не без помощта на законови мерки за опазване на околната среда.

През 2006 г. в сила влиза мораториум, който забранява покупката на соя от наскоро обезлесени зони. Така „по-малко от 2% от соята, засадена в Амазония, идва от обезлесени зони от 2008 г. насам“, посочва още Батишта.

Не така обаче стоят нещата при някои други горски площи в Бразилия като Серадо, където големи територии са разчистени за засаждане на соя на тях. Европа също е голям потребител на бразилска соя, която се използва като храна в свине- и птицеферми.