Латинска Америка – новият епицентър на пандемията

През последните седмици Латинска Америка се превърна в новия епицентър на пандемията от COVID-19 с повече от милион случая на заразени с коронавирус. Настоящият месец ще бъде решаващ за забавянето на разпространението на патогена в региона според Маркос Еспинал, експерт от Панамериканската здравна организация (ПЗО).

Според Еспинал юни ще бъде „критичен месец“, през който страните, които са приложили рано ограничителни мерки, „ще могат малко по-ефективно да овладеят заразата чрез своите здравни системи“.

Той предупреждава, че някои държави, като Бразилия, Чили и Мексико, продължават да се сблъскват с ежедневен 4-5% растеж на случаите с инфектирани граждани, докато други като Боливия и Венецуела също наблюдават увеличение на броя нови случаи, макар и с по-бавен темп, съобщава Euractiv.

Бразилия е най-тежко засегнатата от пандемията страна в света след САЩ с почти 700 хил. заразени и 37 хил. смъртни случая. Перу е отчела почти 200 хил. случая на заразени, докато Чили и Мексико съответно 134 хил. и 120 хил. 

Еспинал подчертава, че ситуацията е "все още много деликатна" и се усложнява от икономическите проблеми в региона. 

Латинска Америка страда от високи нива на бедност и голям дял на неформалните работници без здравни осигуровки или каквото и да е средство за оцеляване в условия на блокада, което подтикна някои държави да обмислят отслабване на мерките още преди да са отчели забавяне в разпространението на заразата..

Въпреки препоръките на ПЗО, според която страните от региона още не са готови за облекчаване на мерките, всяка държава действа по свои усмотрения, посочва Еспинал.

Експертът призовава държавите да се отворят отново, но "постепенно ", като насърчава всяка страна да вземе решение за отговорни икономически и финансови мерки заедно с органите на общественото здравеопазване и представителите на общността.

Еспинал добавя, че страните от Латинска Америка имат повече време от Европа за прилагане на мерки за превенция като социална дистанция и кампании за повишаване на осведомеността, но предупреждава, че много от техните здравни услуги не са достатъчно финансирани за този вид извънредни ситуации.

„ПЗО препоръчва държавите да инвестират най-малко 6% от брутния си вътрешен продукт в здравеопазването, но повечето от тях не могат да достигнат това ниво“, добавя той.

Еспинал изтъква, че се надява пандемията да помогне на правителствата в района да осъзнаят необходимостта от правилно финансирани здравни услуги.

ПЗО и Световната здравна организация (СЗО) изразиха опасения относно Хаити, която има една от най-слабите здравни системи в региона, както и по отношение на Никарагуа.

Еспинал твърди, че Никарагуа „фактически се опитва да приеме стаден имунитет“, който вече е изпробван в европейски страни като Швеция и Великобритания и е с доказана неефективност.

Той добавя, че някои латиноамерикански правителства са предприели превантивни мерки сравнително рано, като Колумбия и Доминиканската република, и изтъква „отличната програма за тестване“ на държави като Чили и Уругвай, които са извършили съответно 30 хил. и 14 хил. теста на милион жители.

За момента Венецуела остава една от най-слабо засегнатите страни в региона, като е регистрирала едва 2300 потвърдени случаи въпреки сериозните икономически затруднения, които са засегнали здравеопазването там.