fallback

Коронавирусът обръща младите към социализма

Поколението на хората в 20-те и 30-те си години е изложено на най-много икономически рискове в сегашната криза, което обяснява защо то все повече се обръща на ляво

13:44 | 25.07.20 г. 34
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Всичко около Covid-19 изглежда несправедливо. Болестта засяга повече бедните, отколкото богатите, повече чернокожите, отколкото белите. Също така пречи –ако не и да спира изцяло, живота на хората в определени поколения повече, отколкото в други. Съществува риск от политически и социален взрив от това неравенство. Един от по-вероятните ефекти е някои от развитите държави да се обърнат наляво политически, към една по-ограничена версия на социализма, пише колумнистът на Bloomberg Opinion Андреас Клут.

Поколенческите ефекти на коронавируса може и да изглеждат нелогични. От медицинска гледна точка вирусът е най-опасен за хората над 70 години. Но икономически коронавирусът остави техните животи относително незасегнати. Тяхната кариера остава незасегната, техните спестявания – ако имат изобщо такива – вече са обърнати в анюитети. Те не са групата на най-големите губещи икономически.

Нито пък е и поколението веднага след тях – т. нар. бейби бумъри или родените между 1946 г. и 1964 г. Те вече са отгледали своите деца и не трябва да преживяват стреса на домашното обучение по време на блокадите. Повечето от тях все още работят и спестяват пари или тепърва навлизат в пенсионна възраст.

От друга страна поколението Х на хората в техните 40 и 50 години също ще бъде наред като цяло. Да, живеят в стреса на средната възраст, когато трябва да се грижат както за възрастните си родители, така и за все още малките си деца. Но това настрана, хората от това поколение имаха своя шанс да градят кариера в разцвета на 90-те и първото десетилетие на новото хилядолетие. Те са далеч по-малко притеснени за себе си, отколкото за ефектите от затварянето на училищата върху техните деца – т. нар. Поколение Z.

Така че именно хората в 20-те и 30-те си години са най-уязвими.

Всичко за тях започна с финансовата криза от 2008 г., която ги удари точно когато голяма част от тях навлизаше на пазара на труда и започваше кариера. Изведнъж всички хубави работни места изчезнаха и за тях беше по-вероятно да са в трайна безработица, отколкото другите поколения.

Според проучвания десетилетие след краха всички, освен младите с най-добро образование, изкарват и спестяват по-малко от Поколението Х и бейби бумърите на тяхната възраст. Това може да е и една от причините защо хората от това поколение отлагат женитбата и създаването на деца по-дълго от тези преди тях и живеят до по-дълго със своите родители.

А сега се появи и коронавирусът, който причинява такъв икономически спад, пред който Голямата рецесия изглежда направо умерена.

След предишния удар по пазара на труда мнозина от т. нар. милениъли приемат всякаква работа, която могат да намерят – бармани, сервитьори, служители без постоянен договор. Но именно тези позиции бяха най-силно засегнати по време на блокадите и може да не се възстановят скоро.

Така че младите имат право да бъдат ядосани. Но това, което най-много ги ядосва, е да гледат по-възрастните поколения да се възползват от системата за тяхна сметка – ефект, който някои икономисти наричат „социализъм на бумърите“.

Погледнете щедрата, но не особено надеждна, пенсионна система в повечето развити държави, за която до голяма степен плащат милениълите и Поколението Х. в САЩ здравеопазването за по-възрастните е универсално и достъпно (програмата Medicare), но често пъти е абсолютно недостъпно за по-младите. В много държави бумърите също са могли да се възползват от цени за жилища, които днес са недостъпни за по-младите. Към това се прибавя и планината студентски дългове, които трябва да изплащат мнозина след 20-годишна възраст.

Тези разминавания обясняват защо младите се насочват наляво и дори прегръщат натоварената с толкова значение дума „социализъм“. Имено такива млади избиратели дадоха тласък на кампанията на политици като Бърни Сандърс в САЩ и Джеръми Корбин във Великобритания. Дали младите използват думата „социализъм“ правилно – като правителствен контрол върху средствата за производство – е съмнително. По-скоро те просто искат по-добри обществени политики, които са насочени към техните конкретни проблеми.

Най-добрият път за излизане от ситуацията за политиците на запад е да предлагат по-прагматични, но все пак достатъчно смели, алтернативи. И това означава да се преразгледат принципите на класическия либерализъм – не в американския смисъл на „лаво“, а в европейския смисъл на „свобода“.

Здравеопазването например може да е държавно, частно или смесено, но трябва винаги да е универсално. Пенсионната реформа не иска и питане. Същото важи и за облекчаването на данъчното законодателство, което често пъти е в полза на бумърите, т.е. да се разшири основата, но без да се увеличават налозите. И да, трябва да бъде продължено проучването на идеята за универсален базов доход, която не да разшири, а да замени системата на социални помощи.

Би било тъжно да преживеем пандемията само за да се окаже, че живеем в един истински социализъм, който на практика винаги е ограбвал обществата от развитие и отделните личности от свобода. За да избегнем тази съдба всички поколения трябва да предложат на милениълите една по-справедлива и по-либерална сделка.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:39 | 14.09.22 г.
fallback