fallback

МВФ: Ръстът на глобалната икономика може да се забави с повече от очакваното

Продължителното увеличаване на инфлационните очаквания може да доведе до бързо покачване на лихвените проценти и по-строги фискални условия, предупреждва Кристалина Георгиева

21:45 | 05.10.21 г.

Международният валутен фонд (МВФ) очаква глобалният икономически растеж през 2021 г. да се забави малко под юлската си прогноза от 6%, заяви ръководителят на институцията Кристалина Георгиева, позовавайки се на рисковете, свързани с дълга, инфлацията и различните икономически тенденции вследствие на пандемията от COVID-19.

Георгиева посочи, че световната икономика се възстановява, но пандемията продължава да ограничава този процес, като основната пречка, породена от „Голямото разделение по отношение на ваксинациите“, оставя много страни с ограничен достъп до ваксините срещу вируса. 

По време на видеоконференция Георгиева изтъкна, че актуализацията на Световната икономическа перспектива на МВФ през следващата седмица ще покаже, че развитите икономики трябва да се върнат към предпандемичните си нива на растеж до 2022 г., но повечето развиващи се страни ще се нуждаят от „още много години“, за да се възстановят.

„Изправени сме пред глобално възстановяване, което остава„ затруднено“ от пандемията и нейното въздействие. Не можем да вървим напред - това е все едно да ходим с камъни в джобовете “, изтъква Георгиева.

САЩ и Китай остават жизненоважни двигатели на растежа, а Италия и Европа демонстрират повишена скорост, но растежът се влошава на други места, споделя още Георгиева.

Инфлационният натиск, ключов рисков фактор, се очаква да отшуми в повечето страни през 2022 г., но ще продължи да влияе върху някои развиващи се икономики, допълва тя, предупреждавайки, че продължителното увеличаване на инфлационните очаквания може да доведе до бързо покачване на лихвените проценти и по-строги фискални условия.

„Високите нива на дълг, покачващите се цени на храните и липсата на ваксини са най-големите заплахи, пред които са изправени развиващите се страни“, посочва от своя страна Ерик Лекомп, изпълнителен директор на Jubilee USA Network. "Ние отчитаме икономически загуби на стойност трилиони (долара), ако развиващите се страни нямат достъп до ваксини", добавя той.

Георгиева заяви, че като цяло централните банки засега могат да избегнат затягането на своите политики, но те трябва да бъдат готови да действат бързо, ако възстановяването се ускори с повече от очакваното или се реализират рисковете от повишаване на инфлацията.

Според нея е важно също да се следят финансовите рискове, включително разтеглените оценки на активите.

Нарастване на дълговата тежест

Нивата на глобалния дълг, които сега са около 100% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), сигнализират, че много от развиващи се страни разполагат с ограничени възможности да емитират нов дълг при благоприятни условия, посочва Георгиева.

Според нея е важно усилията за преструктуриране на дълга, вече започнати от Замбия, Чад и Етиопия, да приключат успешно, за да се насърчат другите да потърсят помощ.

По-голямата прозрачност относно дълга, стабилните практики за управление на дълга и разширените регулаторни рамки, биха помогнали за осигуряване на по-широко участие на частния сектор, добавя тя.

Попитана за нарастващите нива на дълг в Европа, Георгиева каза, че ускоряващата се икономическа инерция е поставила Европа на здрави основи, за да избегне друга дългова криза, като тази, с която се сблъска Гърция след глобалната финансова криза през 2007-2008 г.

Но според нея страните ще трябва внимателно да планират как да преминат към средносрочна фискална консолидация, за да заличат увеличаващата се дългова тежест, свързана с пандемията.

Ускоряване на доставките на COVID ваксини

Георгиева призова по-богатите държави да увеличат доставките на ваксини срещу COVID-19 за развиващите се страни, да премахнат търговските ограничения и да запълнят празнината от 20 милиарда долара в безвъзмездното финансиране, необходимо за тестване, проследяване и лечение на COVID-19.

Въпреки че близо 46% от хората по света са получили поне една доза от ваксина срещу COVID-19, този дял е едва 2,3% в страните с ниски доходи, според проучване на Университета в Оксфорд.

Неуспехът да се заличи огромната разлика в темпа на ваксинация в богатите и бедните страни може да ограничи глобалното възстановяване, което ще доведе до кумулативни загуби от 5,3 трлн. долара за глобалния БВП през следващите пет години, предупреди Георгиева.

По нейните думи страните също трябва да ускорят усилията за справяне с изменението на климата и да гарантират технологичните промени - всичко това може да стимулира икономическия растеж.

Преминаването към възобновяема енергия, нови електрически мрежи, енергийна ефективност и нисковъглеродна мобилност може да повиши световния БВП с около 2% през това десетилетие, създавайки 30 милиона нови работни места, изтъкна Георгиева.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:40 | 10.09.22 г.
fallback