fallback

Богатите страни нарушават обещанията да плащат за екоангажименти

Една от причините за това е САЩ и отдръпването им от климатичните проблеми в последните години

20:20 | 29.10.21 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Богатите държави не са изпълнили своя ангажимент да отделят по 100 млрд. долара годишно, за да насърчат бедните държави да предприемат действия в защита на климата. Това признава доклад, публикуван дни преди началото на конференцията COP26, която ще се проведе в Глазгоу.

Документът е качен на страницата на британското правителство и е изготвен от министрите на околната среда на Канада и на Германия на базата на анализи и оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В него се казва, че още през 2009 година развитият свят обеща по 100 млрд. долара годишно за борба с климатичните промени. Този ангажимент беше потвърден през 2015 година, когато беше подписано Парижкото споразумение. Но едва през 2023 година това обещание ще бъде спазено.

Все пак богатите страни отпускат не малко средства и разминаванията през 2021 и 2022 година няма да са толкова съществени, се казва още в публикацията. През 2020 година например не достигат 20 млрд. долара, за да бъдат реализирани обещанията.

Разочарованието от неизпълнените ангажименти е голямо, признават още авторите и допълват, че усилията сега се ускоряват и усилията на държави като Великобритания, Канада и Германия означават,  че финансирането бързо ще бъде осигурено.

Мобилизирането на частния капитал също не отговаря на очакванията за осигуряване на финансиране на мерки за борба с климата. Но и тук очакванията са, че към 2023 година и тези ангажименти ще бъдат изпълнени.

Нещо повече - много богати държави още до края на тази година ще добавят допълнителни мерки, които все още не са включени в анализите за действията по климата.

Като "изключително жалко" определи това положение германският държавен секретар в Министерството на околната среда Йохен Фласбарт, цитиран от Politico. Европейското издание прогнозира напрегнати срещи по време на климатичната конференция в Глазгоу.

Развиващите се страни очакват гаранции, че ще получат обещаните 500 млрд. долара в следващите пет години и настояват това да стане под формата на грантове, а не както досега - 71% от отпуснатите средства са заеми. Някои са още по-агресивни. Мохамед Адоу, директор на базирания в Найроби мозъчен тръст Power Shift Africa коментира, че неуспехът на финансирането е "срамен" и бедните държави не трябва да бъдат мамени повече, ако искаме в крайна сметка да има сделка за климата.

Германия, Великобритания и Канада пък са категорични - макар и забавени фондове, посоката вече е ясна и паричните потоци ще бъдат реализирани, както са обещани. Фласбарт допълва, че Германия изпълнява своите обещания - през 2020 година страната е отпуснала 7,8 млрд. евро за финансиране на международни проекти за опазване на околната среда.

Реално един от най-големите проблеми в случая се оказват САЩ. Страната се отдръпна от климатичните ангажименти по време на мандата на Доналд Тръмп. Макар и нагласите на Джо Байдън да са различни, САЩ все още са с най-малък принос към климатичното финансиране сред развитите страни. Politico допълва, че според спекулации в медиите, САЩ са се опитали да забавят публикацията на доклада за изпълнението на ангажиментите на развития свят за климата.

Появилите се разногласия не спомагат за бързо намаляване на емисиите. Според оценките на ООН на базата на заявените климатични планове светът е напът да запише повишаване на температурите с 2,7°С до края на столетието. Учени предупреждават, че това означава катастрофа и отбелязват, че увеличението трябва да бъде с не повече от 2°С.

Но председателя на срещата - Великобритания още вярва, че решение ще бъде намерено. Затова и кани всички в Глазгоу, за да бъдат обсъдени всички предизвикателства пред климата.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:04 | 13.09.22 г.
fallback