Завръщането на инфлацията е не само важно икономическо събитие. То е и политическо такова. Докато става все по-малко правдоподобно, че тя просто ще изчезне безболезнено, трябва да се вземат трудни решения как да се реагира, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Това повдига големи въпроси. Как стигнахме дотук? Колко голямо и трайно забавяне ще бъде нужно, за да се върне инфлацията обратно под контрол? Достатъчно затегната ли е вече политиката? Ако не е, какви допълнителни стъпки могат да бъдат взети? Не на последно място, трябва ли инфлацията да се сваля до предишни цели или централните банкери трябва да се откажат и вместо това да повишат целите си?
Инфлацията в САЩ и Великобритания е скочила най-много през последните две години
Последният Годишен доклад на Банката за международни разплащания (БМР) предлага отличен анализ на това, което се случва. По-важното е, че той излага на показа опасностите при отмяна на режима на ниска инфлация от последните 40 години.
До април 2022 г., отбелязва БМР, “три четвърти от икономиките са имали инфлация от над 5%. Инфлацията се завърна, не като дълго търсен приятел, а като заплашителен враг“. Наистина, инфлацията вече е както висока, така и широко разпространена из страни и сектори. Първоначално тя бе неочаквана, а след това отхвърлена като преходна. И двете позиции не се понесоха добре. Инфлацията е и икономически, и политически значима. Простичко казано, хората се интересуват от нея. Не на последно място, неочакваната инфлация означава и неочакван спад на реалните доходи. Не е изненадващо, че това никак не е популярно.
Опасността сега е за стагфлация, дефинирана като продължителен епизод на слаб растеж и променлива и постоянна инфлация. За да ни помогне да разберем характера на това предизвикателство по-добре, БМР обяснява разликите между режим на ниска инфлация и на висока инфлация. Тя прави това като поглежда как всъщност работят инфлационните режими. Оказва се, че инфлацията се държи различно в тези два режима.
Когато инфлацията е трайно ниска например, волатилността ѝ също намалява, както и устойчивостта ѝ: тя се самоуравновесява. Това се дължи отчасти на факта, че хората очакват тя да се стабилизира и че повечето време просто я пренебрегват. Ниската волатилност на инфлацията не се дължи на ниската волатилност на отделните цени, а на слабата взаимосвързаност между тях. Относителните промени в цените, дори големите, тогава имат малко влияние върху общото ценово ниво.
Режимът на висока инфлация е обратният. Големите промени в относителните цени – голямо валутно обезценяване например – се разпространяват бързо в икономиката, тъй като хората изпитват трудности да се защитят срещу шоковете в реалните доходи. Механизмът зад това разпространение са спирали цена-цена и заплата-цена. Нещо повече, колкото по-голяма е тревогата, толкова по-превантивни стават усилията. Очакванията са съществено важни. Когато хората вече не могат да знаят какво да очакват, те стават дори по-отбранителни.
Да се обясни, че това се случва поради „привнесени“ шокове в доставките е огромна грешка. Това, което е привнесено за една икономика, често е вътрешно за всички тях. Така бързо разширяващото се търсене в няколко значими икономики ще създаде скок в глобалното търсене. Трето, излишното търсене винаги ще се появи първо там, където цените са гъвкави, най-вече при суровините, преди да се разпространи.
Пандемията доведе до големи скокове на съотношението широки пари към БВП
Най-важното е, че сега сме на прага на промяна от режим на ниска към висока инфлация. Защо дойде тази опасност? Едно обяснение е прекомерната увереност в постоянството на ниската инфлация. Друго е ретроспективните цени за средна инфлация и свръхувереността в способността да се предоставят бъдещи насоки. Трето, това бе пренебрегването на пари, когато, и за пореден път, те отново имаха значение. Не на последно място е прекалената увереност в капацитета за доставки. Разбира се, има и шокове, например войната.
Колкото по-залегнала става подобна промяна в режимите, толкова по-висока е цената за премахването ѝ. В най-лошия случай тази цена може да е остра рецесия или продължително забавяне. За момента централните банкери не показват това ясно. Това е и причината, поради която е по-вероятно те да се предадат, отколкото да постигнат целта си. Както и причината защо е толкова вероятно да има продължителна стагфлация.
Важен въпрос тогава е дали централните банкери са направили достатъчно, за да свалят инфлацията обратно до целите си. Основният аргумент в подкрепа на това е, че финансовите условия вече рязко се затягат. Това е тясно свързано с увеличаването на финансовата нестабилност от епизода на стагфлация през 70-те години. В същото време съотношението на широките пари към номиналния брутен вътрешен продукт все още е на безпрецедентни нива, а реалните лихвени проценти остават отрицателни. Напълно възможно е да е нужно тази политика да се затегне доста повече през следващите месеци.
Изправени пред необходимостта за по-дълбоки забавяния или по-затегната политика, централните банкери може да трепнат. Политиците със сигурност ще го направят. Възможен изход е цикъл на стагфлация, докато централните банки се колебаят между това да направят твърде малко, да се върнат назад, а след това отново да направят твърде малко. Друг вариант е твърде много централни банкери да се съгласят, че инфлация от 2% е твърде строга. Защо тогава да не стигнем до 4% или повече? Това ще има предимството да предостави на централните банки повече пространство за низходящи маневри при лихвените проценти в бъдеще, намалявайки нуждата за количествено облекчаване при последващи спадове.
Този аргумент е привлекателен, най-малкото политически, но срещу него има сериозни възражения. Да се откажеш, когато става трудно, показва на хората, че централните банкери винаги ще се отказват, когато стане трудно. Нещо повече, има я алтернативата вместо това да се използват отрицателни лихвени проценти. Преди всичко ниво на инфлацията от 4%, да речем, ще бъде твърде очевидно през цялото време. В подобна чувствителна към инфлацията среда хората не само ще открият, че е много по-трудно да разделят относителните от общите ценови промени, но и ще чакат централните банкери да ги излъжат за пореден път.
Парите са основно обществено благо. Надеждните пари подчертават политическата и икономическата стабилност, а тя не трябва да бъде захвърляна.
12:55 | 14.09.22 г.