В Италия все още не сме разбрали какво е „независим директор”, сподели Кармине Ди Ноя, заместник-директор на Асоциацията на публичните компании в Италия на семинар, организиран от Комисията за финансов надзор.
„Независим от кого, от какво?” попита Ди Ноя.
В България институцията „независим директор” е задължителна за управителните органи на публичните дружества, като 1/3 от тях трябва да са независими. Те не трябва да притежават повече от 25% от компанията или да са в трайни търговски отношения с компанията, както и не трябва да са нейни служители.
До момента обаче няма нито един „независим директор”, който да е заявил пред акционерите мнението си за развитието на компанията, без значение дали се различава или покрива с това на „зависимите” директори. Няма и изискване независимите директори да представят пред акционерите „независимото си мнение”.
„Не корпоративното управление е виновно за кризата, а различни макроикономически, включително лихвени, причини”, коментира Ди Ноя.
Според италианския експерт компаниите трябва да имат и свои правила за корпоративно управление (контрол и дисциплина), над задължително изискваните, за да се избегнат проблеми като тези с фалитите на Енрон и Пармалат.
Ди Ноя посочи като проблем не само корпоративното управление, но и това как се пишат финансовите отчети, а също и подготовката на този, който ги чете.
„Прекалено голям, за да бъде оставен да фалира” (too big to failure) или „Прекалено голям, за да бъде прочетен” (too big to be read)?“, попита Кармине Ди Ноя, като сподели, че някои компании са толкова големи, че сърцето го заболява, докато прочете данните за тях. Това е проблем при анализа на тези компании, посочи експертът.
„Акционерите имат права, но те не ги използват, кой например може да накара акционерите да отидат на Общо събрание? И чий е този проблем - на Комисията, на регулаторния орган или на акционерите?”, попита Ди Ноя.
Той посочи, че на събранието на Телеком Италия понякога присъстват едва двама акционери от стотици хиляди.
14:03 | 13.09.22 г.