"Градус": Вярваме в БФБ и излизаме на борсата с позитивни очаквания

Българският производител на продукти от птиче месо „Градус“ излиза на борсата над 25 години след създаването си и десет години след най-голямото първично публично предлагане (IPO) в историята на БФБ – това на Първа инвестиционна банка през 2007 г.  

Компанията даде заявка да набере 100 млн. лв., което би ѝ отредило второто място в класацията с най-мащабни предлагания на българския пазар. Нещо, което инвеститорите чакаха от дълго време, а „Градус“ поема тежката задача да оправдае надеждите за „голямото възраждане“ на БФБ.

„Градус е на ниво да бъде публична компания. Видяхме всички позитивни страни от публичността, а Българска фондова борса (БФБ) заслужава играч като нас“, заяви в интервю пред Investor.bg изпълнителният директор на компанията Ангел Ангелов. „Смятаме да предложим достатъчно обем акции на борсата, защото вярваме в потенциала на българския пазар“, каза още той.

Защо БФБ и защо сега?

„Логична първа стъпка е БФБ. Ние сме на българския пазар, тук създадохме своя бизнес и тук работим. На този етап мислим за нашата борса и смятам, че българският пазар има нужда от компания като нашата“, категоричен е Ангелов.

През последните месеци зачестиха спекулациите за възможно голямо IPO в България. Листването на нови емитенти се очакваше още през 2017 г., но след редица законодателни промени и усилия в посока на развитие на българския капиталов пазар това вече е факт.

Според анализатори БФБ се нуждае от нов „златен век“, от "ново БТК", което да повиши ликвидността и да влее свежи възможности за инвестиране у нас.

„Това показва, че има глад за компания като нашата на БФБ. Българската борса има много голям потенциал. Трябва все повече компании като нас да се обърнат към борсата. Публичността дава експозиция към световните пазари, чуждестранни инвеститори и подобрява прозрачността на компанията. Всички успешни компании от световен мащаб са минали по този път“, обясни Ангелов.

За компанията това не е необмислено решение. „Подготвяме се от една година и сега сме готови за тази стъпка. Очакванията са публичното предлагане да се случи в края на май или началото на юни“, допълни изпълнителният директор на старозагорския производител.

Според данни на компанията капацитетът на месопреработвателните ѝ мощности е 40 хил. тона годишно под формата пилешко месо, разфасовки, колбаси, полуфабрикати и деликатеси годишно, а четирите ѝ ферми за угояване доставят по 20 млн. бройлера годишно. 

Фуражният завод е с капацитет от 60 хил. тона храна годишно. Основният пазар за пилешкото е България, а около 30% от производството се изнасят. 

Второто най-голямо IPO в историята?

IPO-то на Първа инвестиционна банка е най-голямото до момента у нас, като на 18 май 2007 в касите на дружеството постъпиха 107 млн. лв. от продажбата на 10 млн. нови акции.

Каолин АД излиза на борсата месец по-рано – на 18 април, като набира 61,84 млн лв. Впоследствие дружеството бе отписано. Следва IPO-то на Корпоративна ТБ на стойност 58,5 млн. лв., осъществено на 10 май 2007 г.  В крайна сметка през 2014 г. Българска народна банка отне лиценза на кредитната институция. По назад в класацията остават IPO-тата от 2006 г., 2007 и 2008 на Химимпорт АД с 44,1 млн. лв., и Монбат с 32,7 млн лв., Трейс Груп Холд с 22,1 млн. лв., Девин с 18,3 млн. лв. и Агрия Груп Холдинг и ЦБА Асет Мениджмънт с 15,4 и 14,4 млн. лв., съответно.

Последните „бели лястовици“ на българския пазар бяха от технологичния сектор – Сирма Груп Холдинг и Алтерко. Софтуерната компания Сирма Груп Холдинг АД набра близо 11,5 млн. лв. от борсата през октомври 2015 г. В първия ден от декември 2016 г. акциите на Алтерко официално започнаха да се търгуват на българската борса, като компанията набра около 2,18 млн. лв.

Нова птичка за хранително-вкусовия сектор

През последната една година общо осем компании от хранително-вкусовия сектор са тъгувани на БФБ – София. Само две от тях повишават цената на акциите си, като най-печелившата компания от този сектор е Слънчо АД с ръст от 28,6% през последната година.

Сред компаниите в този сектор са Ломско пиво АД. Херти АД, Тодоров АД, Винзавод-Асеновград АД, Захарни заводи АД, Българска захар АД, Тракийско пиво АД, но търговията с техни книжа е толкова вяла, че през 2017 г. хранително-вкусовият сектор дори не влиза в 10-те водещи сектора на БФБ, показва справка на Investor.bg.

Структура на търговията в 10-те водещи сектора през четвъртото тримесечие

Източник: БФБ - София