Конфликтът между акционерите и мениджърите съществува отдавна. От време на време се усилва, като в него се включва и обществото. След финансовият крах през 2008 г. гневни тълпи организираха движението„Окупирай Wall Street“, като искаха по-малки заплати на висшите банкери.
В по-ново време изпълнителният директор на Volkswagen не само че не беше наказан за Дизелгейт, а бе пенсиониран с огромен бонус.
През всичките години след кризата от 2008 г. върви конфликтът с обратното изкупуване на акции за милиарди, които след това са давани на ръководствата на публичните компании като бонуси, за което вече писа Investor.bg.
Говорим за САЩ. Там няма мажоритарен акционер, както при повечето компании в България, но проблем отново има и ръководствата на компаниите са ги узурпирали, в известна степен. Това даде място на явлението „акционери активисти“, като Карл Айкън, които се опитват да увлекат и други акционери и заедно да оказват натиск върху ръководствата на компаниите.
Къде е България?
В България основните акционери са мажоритарни или с непреодолимо дялово участие. Те често са и мениджъри. В последните години имаше няколко случая на безплатни акции за мениджърите.
Сега, когато кризата настъпва, е твърде вероятно в някои компании печалбата да отиде в загуба, голяма част от работниците да бъдат уволнени, подизпълнителите да бъдат притиснати, а по средата да остане възнаграждението за Съвета на директорите. И то да не бъде променено. Е, вероятно ще останат без тантиемите като процент от печалбата или друг бонус. Вижда се, обаче, че това е едно място, сравнително предпазено от кризата.
При компаниите АДСИЦ има такса върху управляваните активи, която е твърда, тя няма да се загуби. Няма да има бонуси при продажба на даден актив на печалба, но като цяло тези такси са далеч по-стабилни от печалбата на дружеството.
За акционерите има два варианта: или да гласуват с краката си (да продават), или да се групират и да опитат да упражнят натиск за ориентиране на таксите и възнагражденията на ръководителите спрямо изплащаните дивиденти.
Ще спомена още един аспект на капиталовите пазари. В последните години служители на банките звъняха на депозантите си и ги приканваха да купуват дялове от фондовете им. Още през 2017 г. Investor.bg написа анализ по темата „Защо българските банки агресивно предлагат договорни фондове?“.
В него ясно уточнихме, че когато държател на пари по разплащателна сметка прехвърли парите си във фонд, свързаното с банката управляващо дружество събира такса (която достига до 5% годишно), без значение дали вложителя е на печалба или не. Докато ако парите са по разплащателна сметка, банката ще плаща отрицателните лихви по свръхрезервите в БНБ.
Малко е неприятно, че фонд мениджърите печелят такса, дори когато вложителите им губят пари. Отново вложителите могат да гласуват само с краката си, тоест да изтеглят парите си и да напуснат схемата.
Подобна беше схемата и при ваканционните комплекси по морето, когато строителят обещава доходност, защото имотът може да се отдава под наем, когато собственикът не е там на почивка. Но таксите за охрана, градинар, управление и какво ли още не доведоха до загуби, защото наематели няма, а дори и да има, те са за кратки периоди и таксите за управление, почистване и други изяждат дохода. Отново вложителите в тези комплекси гласуват с краката си, тоест продават или по-скоро се опитват да продадат.
Мениджърската позиция е сравнително устойчива на кризи. За тези, които не могат да стигнат до нея, остава възможността да гласуват с краката си.
Всеки знае и поговорките за кокала: "Всеки се бори да хване кокала, и като го хване не го пуска".
Положително е, че много хора не се вързаха на номера и не взеха ваканционни апартаменти например, където да бъдат затрупани с такси.
Нека посланието на тази статия да е за изостряне на внимението към това как да избягваме "капаните на капитализма". И изводът е сравнително лесен: "Инвестирайте, когато другите ги е страх, и продавайте, когато другите са екзалтирани". Изключително трудно за постигане, защото противоречи на стадния инстинкт при хората.
22:01 | 13.09.22 г.