Как всъщност ни влияе кафето?

Пристрастяването към кофеина действа като успокоително, така че е възможно редовните консуматори на кафе да не се ободрят от сутрешната чашка с напитката, сочат резултатите от британско изследване, цитирани от Ройтерс.

Учени от университета на Бристол са установили, че пиещите повече кафе развиват поносимост към стимулиращия ефект от кофеина и към ефекта, свързан с тревожността. Това означава, че напитката връща нейните консуматори към началните нива на бдителност, а не към нивата на по-голяма бдителност.

Изследването е обхванало 379 възрастни хора, половината от които са слаби консуматори на кофеин или въобще не консумират кофеин, а останалите са средни или големи негови консуматори.

Учените поискали от участниците да се откажат за 16 часа от кофеина. След това участниците приели кофеин или плацебо, преди да преценят нивата си на тревожност, бдителност и случаите на главоболие. Средните и големи консуматори на кофеин, които приели плацебо, съобщили за увеличаване на бдителността и главоболието. Това обаче не било заявено от участниците, приели кофеин.

Изследванията показали, че посткофеиновите им нива на бдителност не са по-високи, отколкото у приелите плацебо слаби консуматори на кафе. Това означава, че кофеинът само връща консуматорите на кафе към нормалните им рефлекси.

Учените освен това констатирали, че хората, които са генетично предразположени към тревожност, не са склонни да избягват консумацията на кафе. Участниците, които притежават генна вариация, свързана с тревожност, са склонни да консумират малко по-големи количества кафе в сравнение с онези, които не я притежават, заяви ръководителят на изследването Питър Роджърс.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.