Сити - най-великият отбор в историята на Висшата лига?

Доминацията на Манчестър Сити в английската Висша Лига бе толкова завършенa през този сезон, че стигна чак до финала на последната среща.

В 94-ата минута в неделя, при резултат 0-0 нападателят Габриъл Жезус спринтира към полето на Саутхемптън и умело прокара топката над вратаря, за да подпечата победата с 1: 0. Звукът от последната свирка се изгуби сред на празненствата на Сити.

Отборът не се нуждаеше особено от победата, тъй като титлата беше спечелена още преди няколко седмици. Но голът в последната секунда даде на този зашеметяващ, абсурден, рекорден сезон един достоен завършек: с него Сити стана първият клуб в английската история, който печели 100 точки.

Това е толкова зашеметяващо постижение, че никой не беше сигурен, че е възможно да се постигне дори в хиперконкурентната Висша лига. Дори мениджърът на Сити Пеп Гуардиола изпитваше недоверие, пише The Wall Street Journal.

Тридесет и две победи, четири равенства, две поражения в сезон с 38 мача.

„100 точки“, каза Гуардиола и поклати глава. „Все още не мога да повярвам. Висшата лига, 100 точки“.

Но това е само черешката на тортата. Списъкът с подобрени рекорди на Сити през този сезон е доста дълъг:  от най-много голове в историята на Висшата лига (106) до най-дългата серия с победи (18 мача) и най-голямата разлика с втория в класирането (19 точки). На всичкото отгоре те го направиха със стил. Атакуващият футбол на Сити, ориентиран към притежание на топката, предефинира това, което беше възможно в грубата и амбициозна игра на английското първенство.

„Този тип футбол е и този, който ми харесва най-много", казва полузащитникът Илкай Гюндоган. „Беше радост да гледаме, но също така и да участваме в отбора, да играем футбол".

Така че преди още да започне защитата на титлата през следващия сезон, остава въпросът: този отбор на Сити ли е най-великият в историята на Висшата лига?

Ерата на Висшата лига, която превърна английския футбол в международен микс от играчи и стилове след 1992 г., предлага много конкуренция.

Видяхме грубата сила на Челси на Жозе Моуриньо през периода 2004 - 2005 г., който загуби само веднъж по пътя си към предишния рекорд от 95 точки. Видяхме безмилостния атакуващ стил на Манчестър Юнайтед в ерата между 2006 г. до 2009 г., когато клубът съчетаваше перфектно опита на старите кучета (Пол Сколс, Райън Гигс и Рио Фердинанд) с блестящата младост на Кристиано Роналдо и Уейн Рууни. Също така видяхме и състава от 2000-2001 г. на Юнайтед, който победи с 18 точки преднина.

И, разбира се, станахме свидетели на непоправимо артистичния Арсенал от ерата между 2003 г. и 2004 г.
Всички тези отбори имаха и някои забележки. Непобедимите, например, не загубиха, но направиха 12 равни в 38-те си мача. Плюс това, само един от тези отбори, Юнайтед, през 2007-08, превърна своя местен успех в триумф и в Шампионската лига.

Сити също не са перфектни. Отпадането на отбора на четвъртфиналите на Шампионската лига срещу Ливърпул подлуди Гуардиола. Но ако дискусията е единствено за кампании от Висшата лига, тогава е трудно шедьовърът от този сезон да бъде бит.

В основата на това беше решаващият залог от страна на Гуардиола, че не бива да компрометира своята философия за това как трябва да се играе футболът. Особено след първия сезон, когато Сити завърши на трето място, а Гуардиола бе наречен „измамник" в някои вестници на Острова.

Той направи само няколко внимателни, макар и скъпи, допълнения към отбора, което би било невъзможно без лукса на парите от Абу Даби, които спонсорират клуба. И не спря да проповядва посланието си към отбора: пазете топката на всяка цена, нападайте масово, убийте ги със скорост!

И така - най-голямото предизвикателство за отбора е играчите да осъзнаят какво точно иска Гуардиола от тях. „Как трябва да се държим на терена. Как да бъдат обхванати всички части на терена", казва Гюндоган. „За много от нас това беше нещо, което никога досега не сме правили".

Това отнема време. В Барселона, където Гуардиола спечели титлата веднага, той се възползва от поколение играчи, научени на този подход, откакто са били в предучилищна възраст. В Манчестър обаче имаше нужда от малко търпение.

На Гуардиола му отне 12 месеца.

Това, което имаше от Ден Първи, обаче, беше общуването с неговите играчи. Сякаш спечелването на Висшата лига не е достатъчно трудно, та Гуардиола ги помоли да се ангажират с висока степен на трудност.

„Има два начина да бъдем успешни", казва Гюндоган, първият успешен трансфер на Гуардиола през 2016 г. „Единият е просто да играем за грозните или мръсни резултати. Нещо, което не искате да гледате, или да го идентифицирате със себе си. Другият начин да си успешен, е да играеш с ясната представа за игра на хубав футбол по творчески начин".

В началото на тази пролет титлата беше вече само формалност. Оставаха обаче рекордите. А те, казва Гюндоган, са „отговорност за себе си".

Сити имаше възможността да остави следа. Вече нямаше да има оправдания за всеки, който твърди, че не може да се спечели в Англия, като се играе красив футбол.

„Понякога просто става дума за правене на прости неща", добавя Гюндоган. „Но да се правят по перфектен начин"...