Готвенето под карантина превърна брашното в особено търсен продукт в САЩ

Изкуството на печенето у дома, макар и не напълно загубено, имаше своето падение, тъй като американците бавно се насочваха от вечеря вкъщи към такава навън. Сега обаче, когато над 90% от САЩ са под някаква форма на блокада и хората си стоят у дома заради продължаващата пандемия, изглежда все по-голям брой хора се връщат към старите рецепти за хляб, торти и бисквитки, пише Bloomberg.

В резултат на това продуктите за печива стават по-трудни за намиране в магазините в тези дни, в които хората намират утеха във въглехидратите. Продажбите на мая са скочили с 457% през седмицата до 28 март на годишна база, сочат данни на Nielsen. При брашното ръстът е 155%, при бакпулвера – 178%, при маслото – 73%, а при яйцата – 48%.

Американците „пекат у дома повече от всякога“, казва Кели Олсън, говорител на Red Star Yeast. Компанията твърди, че скокът в търсенето е бил неочакван, а компанията прави всичко възможно, за да запълва рафтовете в магазините, които се опразват бързо. „Надяваме се наличността при търговците на дребно да се върне към нормалното в рамките на няколко седмици“, посочва Олсън.

Производителите на брашно също не бяха пощадени от хаоса. Central Milling, която има обекти в щатите Юта и Калифорния, обяви на уебсайта си, че „значителното“ увеличение на онлайн поръчките е довело до изчерпване на стоките. Bob’s Red Mill в Милуоки, щата Орегон, известна с широкия си избор на зърнени храни и брашна, също публикува обръщение до клиентите си на своя уебсайт, в която говори за „безпрецедентния“ скок в търсенето.

Базираната в Кентъки Hopkinsville Milling пакетира два пъти повече брашно от обичайното, твърди президентът на компаниятя Робърт Харпър. По думите му хората започват да намаляват печивата, тъй като зимата отстъпва място на пролетта, но само допреди три седмици поръчките са започнали да валят. „Започна да изглежда като Деня на благодарността и Коледа взети заедно“, коментира Харпър. „Хората имат време и се опитват да спестят пари“, допълва той.

Въпреки че презареждането на щандовете не се случва толкова бързо, колкото потребителите купуват, всъщност няма реални липси, макар че глобалната верига на доставките започва да се задъхва в някои области.

„До този момент тук в САЩ доставките на пшеница се считаха за изобилни“, коментира Ерика Олсън, мениджър пазарно развитие и проучвания в North Dakota Wheat Commission. Празните рафтове са логистичен проблем, а не такъв с доставките. „Хората бързаха да си купят брашно, което може да ползват, а може и да не ползват, а мелниците не бяха подготвени за това“, посочва още Олсън.

Ситуацията е същата и в Европа. Британските мелници работят денонощно, „реално мелейки брашно 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, за да удвоят производството на брашно за продажба на дребно и да задоволят търсенето“, посочва и Алекс Уо, генерален директор на Националната асоциация на британските и ирландските мелничари.