Коронавирусът е изпитание и за френските производители на елхи

Това е традиция, която датира от над десет години. В края на всяка година в планинския масив Морван във Франция Жан-Кристоф Бонорон отсича най-красивата си елха, за да я подари на президента, пише френското издание Slate.fr.

За коледните празници в почетния двор на Елисейския дворец пристига великолепно дърво, високо около 15 метра. Само че през тази година сред гостите е и COVID-19. За първи път Жан-Кристоф Бонорон е принуден да си зададе въпроса дали елхата за Елисейския дворец ще си остане в горите на Морван.

Всяка година той произвежда около 50 хил. дръвчета, но за разлика от предишни години трудно може да каже, че сезонът е започнал добре. „В този период реализираме оборота си за годината“, споделя Бонорон. Направени са много поръчки, но производителят се готви за най-лошия сценарий – да отсече елхи, които в крайна сметка няма да може да продаде. „Вече имаме отменени поръчки в събитийната индустрия и хотелиерството“, казва Бонорон.

Всяка година шест милиона дръвчета украсяват домовете във Франция. „Елхата е от съществено значение за духа на французите. В трудни периоди хората се вкопчват в основните ценности. Елхата е част от тях“, смята Бонорон. Но защо французите са толкова привързани към елхата?

„Тя е въплъщението на всичко, което харесват в Коледа“, казва Надин Кретин, която е историк и антрополог и е автор на глава в Oxford Handbook of Christmas. Тя припомня особената връзка на французите с Коледа. „Това е привързаност към традицията. Коледа е различен период, в който къщата се променя, както казват децата понякога“. Елхата е символ и на периода, в който човек може да сложи край на самотата. „Събирането около елхата е важен момент, особено за семействата, които се виждат само веднъж в годината“, казва Бонорон.

Религиозен символ, превърнал се в универсален

Традицията с коледните елхи се заражда във Франция през XVI век в Елзас, припомня Кретин. Зеленото дърво е смятано за протестантски символ. „Елхата отдавна е конкурент на яслата, която идва от Италия, докато дървото идва по-скоро от Германия и Елзас. Затова се смята, че то е било от значение за протестантите. Но днес елхата не е непременно религиозен символ“, допълва тя.

Днес дървото има голяма символична стойност. „То е елемент от нашата култура. Зеленината, която влиза в къщата, това е символът на надеждата. Взели сме дърво, което остава зелено, за да напомня за зеленината в период, в който нея я няма. А всички украси за Коледа представляват началото на новата година“, разказва Кретин.

В Северна Франция двама млади предприемачи опитват да намерят решение. „Знаем, че елхите са важни, особено за възрастните хора, които много обичат да прекарват Коледа в семейна обстановка“, казва Марсо Кернане. Но дали коледната елха е основен продукт? „Този въпрос възниква, ако хората нямат право да празнуват Коледа“, продължава той.

Заедно с партньора си Марсо е намерил решението. За да може всеки да има елха за Коледа, те ще се заемат с доставката. „Няма как да ни забранят да правим доставки при спазване на здравните норми. Предлагаме да направим нещо като Uber Eats, но в местна версия само с елхи от О дьо Франс (област в Северна Франция – бел. ред.)“, казва той. А поръчките вече валят, като само в началото на месеца са над 40.

Голямо икономическо предизвикателство

Марк-Антоан Птижан, дребен производител на елхи в департамента Жура, очаква ясни указания от правителството. „От 15 ноември започнахме със сеченето и подготовката“, споделя той. Тук се произвеждат 80% от елхите, купувани от французите, което превръща коледните дръвчета в истински продукт френско производство.

За него, както и за голяма част от представителите на индустрията с коледните елхи, от това, което ще се случи през идните дни, ще зависи прехраната му за годината. „Аз живея от това макар да не мога да твърдя, че елхите са стока от основна необходимост“, признава Птижан. „Не си спомням производителите на елхи да са се озовавали в подобно положение в миналото“, допълва той. Бизнесът с коледни елхи е с оборот от средно 150 млн. евро във Франция.

Дръвчетата започнаха да се продават от 20 ноември. Не е ясно обаче какъв ще е пазарът в този смутен период.