На изложението за изкуство в Базел продажбите отново процъфтяват

В деня на откриването на Art Basel – швейцарското изложение за изкуства, където дилърите носят най-важните си творби, за да ги продават на най-богатите си клиенти, парижкият колекционер Робер Вифиан се разхожда покрай щандовете.

Той вече е купил една творба и разглежда останалата част от изложението с известна тревога. Цените, казва той, са по-високи, отколкото някога са били. „Вторичният пазар е възмутителен“, казва той. И все пак продължава да купува „защото съм пристрастен. Това е единственият проблем“.

Въз основа на обема от продажбите през първия ден на изложението (ВИП дните са във вторник и сряда, публичните – от четвъртък до неделя), явно няколко богати колекционери също са пристрастени – и са готови да платят повече от всякога, пише Bloomberg.

“Знаехме, че хората ще се върнат“, казва дилърът Тадеуш Ропак, чийто щанд включва творби на Роберт Раушенберг и Рой Лихтенщайн. „И те го направиха, по-силно, отколкото можехме да си представим“. dfdfd

Много от най-скъпите творби се държат в частни колекции от години, казват дилърите, и са били предложени за продажба едва тази пролет, тъй като собствениците са убедени, че най-накрая са навлезли на пазара за продаване.

„Погледнете търговете в Ню Йорк, резултатите бяха изключително силни“, казва дилърът Фъргъс Маккафри. „Имате си работа с пазара, на който колекционерите не са толкова нетърпеливи да се разделят с творбите. Няма крайна нужда, затова хората търсят високи цени“ за нещата, които продават. Картина на Кацуо Ширага от 1973 г. например, която Маккафри предлага за 3 млн. долара, е била в италианско семейство от 70-те години и „всъщност те дойдоха при нас“, за да я продадат.

Други дилъри са донесли творби от собствените си колекции.

„Събирам изкуство“, казва дилърът Бил Акуавела. „Това е работата ми. Купувам го на търг, купувам от други дилъри, купувам от частни колекционери. Купувам от всяко място, стига да ми хареса. И после просто го оставям да престои. И после го изваждам“.

Алармата, че са готови за продажба, явно е прозвъняла за особено скъпа група произведения този сезон. На щанда на Акуавела драматична картина на Франсис Бейкън за 22 млн. долара виси до изключителен бюст за 6,5 млн. долара на Алберто Джакомети, но нито едно от тях не е продадено до края на първия ден. А кои са вероятните купувачи? „Никога не знаеш какво ще продадеш и какво няма да продадеш“, казва той. „Не продаваш творба сега и внезапно се прибираш у дома и продаваш три“.

На втория етаж на изложението, което е пълно с галерии, продаващи съвременно изкуство на по-ниски цени, конкуренцията е силно ожесточена.

„Виждаме много произведения на артисти, които обикновено творят по-бавно“, казва арт консултантката Ашли Кар, която е купила няколко неща за свои клиенти в първите часове на изложението. „Има артисти, които правят 5 до 10 картини годишно и просто не сме ги виждали. Сега изведнъж те се появяват и можем да твърдим, че дилърите са ги държали за специален случай“.

Цените, според нея, са високи, но те предполагат, че това може да е отражение на качеството на творбите, а не на ценова инфлация. Затова не е задължително да се сравнява с по-ниските цени от изложенията по време на ерата с Covid-19. sfsfsd

Разбира се, има друга потенциална причина за прилива от творби с високо качество.

„Опасенията за икономическата нестабилност и потенциалния спад прави момента добър за продажба на консигнация“, казва арт консултантът Алекс Глобър, който също е закупил редица творби за клиентите си. „Става въпрос за това да знаеш, че прозорецът за продажба може да се затваря за известен период от време“.

Всъщност спадът на фондовите пазари в комбинация с увеличаването на лихвените проценти в цял свят светят на радара на участниците, но никой – нито колекционери, нито търговци – не е убеден, че това ще има значително влияние върху пазара на изкуство.

„Когато се случваше 2008 г., хората бяха разтревожени, но мисля, че тогава те осъзнаха, че физическите им активи издържаха на бурята по-добре от активите им на фондовите пазари“, казва колекционерът Пол Леонг. „И хората видяха, базирайки се на последните търгове, че изкуството продължава да устоява на определено ниво. Затова може би се чувстват добре в изкуството“.

Акуавела като цяло мисли същото. „Психологически, много богат човек може да бъде засегнат малко, когато пазарът се срине“, казва той. „Но реално може да загубят няколко милиарди, но остават с още няколко милиарда“.