Само ако Уорън Бъфет знаеше как да ползва телефона си...

Около Lehman Brothers, която повлече крак на световната финансова криза, се носят легенди и се разказват различни истории за причините, възможностите и виновниците, които не успяха да предотвратят събитията от преди година. Вероятно легенда с доза истина е и историята, разказана от Карал Лумис – известна журналистка, която New York Post представя като „легенда в областта на финансовата журналистика“.

 

Освен че вече 50 години присъства под статиите в изданието Fortune, Лумис е известна и с биографичните бележки, които е написала за светила от бизнеса като Уорън Бъфет и Санди Уийл.

 

„Съвсем естествено точно преди една година време мнозина слушаха гласа на Уорън Бъфет, когато финансовият свят се обърна с главата надолу. AIG, които отчаяно се нуждаеха от 18 млрд. долара, се обърнаха към него за помощ. „Не ми губете времето. Нямам какво да направя за вас“, им казал американският инвеститор. Около 18,00 ч. вечерта в събота, докато бързал за среща в канадския град Едмънтън, провинция Алберта, получил обаждане от банкера Робърт Даймънд, президент на Barclays Capital.

 

Даймънд се опитвал да купи Lehman Brothers и да я спаси от фалита, но възникнали проблеми с британските власти. Хрумнал му друг план – с помощта на Бъфет, който ще бъде гарант на сделката, нещата можело и да станат. За Бъфет било сложно да реши всичко на момента, ето защо помолил Даймънд да му прати информацията по факс, за да прегледа числата и да вземе окончателното си решение. Когато се върнал в хотела си около полунощ след вечерята, инвеститорът с изненада открил, че факс нямало.

 

Останалото от историята го знаем всички – фалитът на Lehman Brothers става факт и повлича след себе си редица други банки и финансови институции, а последиците от финансовата криза едва ли ще свършат скоро.

 

Бърза ретроспекция 10 минути назад – Бъфет, който така и не сметнал за нужно да усвои основни функции на мобилния си телефон, видял мигащ индикатор на дисплея и попитал дъщеря си Сюзан какво е това. Било съобщение от Даймънд, което той чакал цяла нощ. (Това естествено поражда и въпроса защо по телефона, а не по факс е изпратил информацията банкерът.)

 

Естествено намерих начин и попитах Бъфет възможно ли е да е станало такова нещо. Той се усмихна, извади малкия си телефон от джоба и го погледна. „Напълно е възможно“, каза накрая.

 

Възможно или не – едва ли някога ще разберем“, завършва Лумис.