Защо милиардерите в Индия са толкова стиснати

В сърцето на Мумбай се намира  най-скъпият дом в Индия - 27-етажна квадратна сграда, в която живее само едно семейство: Амбани. Мукеш Амбани със състояние от около 20 млрд. долара е считан за най-богатият човек в субконтинента. В дома му Antilia има място за 168 коли, той има три писти за кацане на хеликоптери, девет асансьора, кино и храм, пише в свой репортаж списание Vanity Fair.

Амбани става богат с помощта на рафинерии, нефт и газ. Своята компания Reliance той е съградил с баща си през 80-те години.

Но и вторият най-богат човек в Индия, Дилип Шангви, е самостоятелно създаден милиардер. Той успява със своята фармацевтична компания Sun Pharmaceutical Industries да натрупа 17 милиарда долара. Третият в списъка на Forbes - Азим Премжи, има богатство от 16 млрд. долара благодарение на софтуерната си компания Wipro. Повече от 100 индийски милиардери отчита списанието през 2014 г., година по-рано този брой бе само 55. 

Когато става въпрос за благотворителност обаче, 69-годишният Премжи оставя далеч зад себе си другите свръхбогати в Индия. Те като правило даряват промили или проценти от богатството си на обществото. Премжи обаче е дарил през изминалата година над 12 на сто от парите си за благотворителност, съобщи китайското списание Hurun, което също следи тясно богатите в Индия. С това шефът на Wipro е дарил седем пъти повече от втория в тази своеобразна класация – металният магнат Анил Агарвал.

Това ще се промени скоро, сигурен е Премжи. „През следващите години ще сме свидетели на сериозна филантропия“, убеден е той. И в САЩ индустриални магнати като Андрю Карнеги и Джон Рокфелер били натрупали първоначално милиардите си с петрол и стомана, а едва след това към края на 19-и и началото на 20-и век са станали пионери в областта на благотворителността. „В сравнение с това Индия е все още в началото на развитието на модерната икономика и създаването на богатството“.

В основаната от американската инвеститорска легенда Уорън Бъфет и основателя на Microsoft Бил Гейтс инициатива "The Giving Pledge" Премжи е единственият индийски представител - и по този начин се е задължил да дари най-малко 50 на сто от активите си. Повечето от тях неговата фондация възнамерява да използва за образование, особено за държавни начални училища. Образованието е най-важната социална институция, когато става дума за това да се подобрява обществото, смята Премжи.

„Изкореняването на бедността трябва да бъде една от основните ни цели", казва Премжи. Всъщност 30 процента от индийците (363 млн. души) все още живеят под прага на абсолютната бедност. А разликата продължава да расте - след анализ от Credit Suisse днес най-богатият 1% от индийците притежава почти половината (49 процента) от общото лично богатство. През 2000 г. този един процент държеше все още „само“ 37% от активите.

Освен Премжи и други предприемачески семейства даряват за образование, като Тата, Вадя Бирла, които са основали доста училища, колежи, университети и научни институции.

Въпреки това обаче даренията не са особено високи. „Те даряват парите си за хора, на които след това ще могат да повлияят. Все още има феодално мислене зад тези дела", казва Самир Саран, заместник-председател на независимия мозъчен тръст Observer Research Foundation в Ню Делхи. Това може да са собствените служители, хора от родното селище или членове на семейството.

В действителност много от индийските свръхбогаташи се готвят в момента за предаване на постовете в компаниите на човек от семейството. Премжи и стоманеният магнат Лакшми Митал вероятно ще предадат своя бизнес на своите синове. IT гигантът и седмият най-богат индиец Шив Надар ще предаде бизнеса на дъщеря си Рошини. Това е по-лесно, отколкото в САЩ, където трябва да бъде платен данък наследство в размер на 40 на сто. В Индия подобна ставка няма.

През миналата година пък правителството на Индия представи закон, изискващ от големите индийски компании да даряват два процента от печалбата си за насърчаване на хората в неравностойно положение. „Имаме нужда от по-добри инструменти за благотворителността", казва Саран. Но това със сигурност ще бъде факт скоро.

„Ние трябва първо да свикнем с идеята, че сега сме толкова богати. Това е просто тенденция, която започна едва през 90-те години".