Туристическите такси в битка с тълпите посетители

Страните и градовете като цяло се опитват да насърчат туризма на база на очакването, че посетителите и средствата, които те похарчат в тях, ще насърчат икономическото развитие, пише Quartz.

Но в ерата на свръхтуризма, някои популярни дестинации достигнаха лимита си. Градските центрове са препълнени с хора, историческите локации са превърнати в гора от селфи стикове на туристи, а местните хора са притиснати от нарастващите цени на наемите. В допълнение много от туристите не харчат толкова много. Те използват приложения, за да хванат най-евтините оферти, слизат нахранени от круизните кораби, само за да се разходят и да се върнат обратно към бюфета и кабините си или пренебрегват хотели за по-евтино настаняване в квартали, в които някога са преобладавали местните.

Ето защо т.нар. туристически такси излизат на преден план в редица дестинации по света. На пръв поглед тези такси, които могат да се взимат по време на издаването на виза, като отделна такса на летището или като част от билета за круиз или самолет, не са нищо ново. Но в исторически план те са използвани за финансиране на туристическите бордове, за организации в сферата на туризма и за маркетинга на кампании. Целта – да накарат повече хора да посетят въпросното място.

Но част от новите туристически такси или плановете за такива във Венеция, Амстердам, Бали, Единбург и Нова Зеландия имат за цел точно обратното. Тези места използват приходите от туристически такси, за да помогнат на дестинациите да контролират ефекта от прекаления туризъм, както и да отблъснат определени типове туристи.

Елизабет Бекър, автор на книгата „Overbooked: The Exploding Business of Travel and Tourism”, твърди, че ръстът на таксите предполага, че правителствата започват да разбират, че когато става дума за туризъм, нещата могат да станат прекалени.

"Само през последните няколко години има туристически такси, които да контролират туризма“, коментира Бекър. Това е така, защото все повече и повече дестинации осъзнават, че достигат капацитета си.

Много от тези мерки не са фокусирани просто върху намаляване на броя посетители, а по-скоро към привличането на туристи, които имат по-малко влияние върху мястото и носят повече стойност, твърди още тя. По думите ѝ такъв е случаят на Венеция, която години наред не е правила почти нищо, за да контролира туризма, който вреди на местните. Сега в допълнение към туристическите такси кметът въвежда нови мерки, които имат за цел да повлияят на поведението на туристите и ефекта им върху града.

Как обаче таксите намаляват „не толкова ценния“ туризъм? Амстердам даде пример в началото на януари, когато въведе дневна туристическа такса от 8 евро на човек. Около седмица по-късно две круизни линии обявиха, че вече няма да спират на пристанището на града, а още две линии ги последваха през февруари. Въпреки че таксата, която е еквивалентна на няколко бири, е относително малка, тя успя да отблъсне ценово ориентираните круизни линии. Това даде на Амстердам ефективен начин да се справи отчасти с проблемите си.

Не всички туристически такси имат за цел да откажат туристите от посещение. Бали, който се радва на огромен ръст на броя на посетителите след излизането на книгата на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“ през 2006 г., е една от дестинациите, които обмислят въвеждането на такси. Близо 10-доларовата такса ще бъде използвана за опазване на природата и местната култура, която е затрупана с хора, идващи за йога преживявания. Jakarta Post писа, че властите не се опитват да отблъснат посетителите (предимно от Китай и Австралия), а търсят начин туристите да „допринесат за опазването“ на местната култура.

Докато демократизацията на пътуванията продължава, властите ще продължат да се сблъскват все повече с въпроса дали една дестинация може да се възползва напълно от туристите, без да бъде унищожена.