Защо номинираните за "Оскар" за най-добър филм се провалят в боксофиса?

В битката за „Оскар“ в категорията най-добър игрален филм се наблюдава интересна тенденция – претендентите не са филми, които имат много добро представяне в боксофиса, пише Bloomberg.

Деветте филма за претенденти за ключовата награда на Филмовата академия имат добри отзиви от критиците, но не се радват на голям успех сред публиката. В боксофиса те са генерирали средно по 53,5 млн. долара от продажбата на билети, което би ги сложило на 67 позиция от всички филми, появили се през 2016 г.

Фаворитът „La La Land”, който беше безспорният фаворит на наградите „Златен глобус“, води по приходи със своите 89,8 млн. долара на вътрешния си пазар. „Moonlight”, който също спечели „Златен глобус“, е генерирал 15,8 млн. долара.

Представянето в боксофиса обаче няма нищо общо с решението на Академията. Най-касовите филми - „Rogue One: История от Междузвездни войни“ и „Търсенето на Дори“, ще се борят в други категории.

Категорията „Най-добър филм“ рядко включва ленти с блестящо боксофис представяне. Победителите не са попадали в Топ 10 на най-печелившите филми от 2003 г. насам, когато статуетката беше връчена на „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“.

Невинаги е било така. През 90-те изборът на Академията често падаше на някой блокбъстър – от „Танцуващия с вълци“, през „Мълчанието на агнетата“ до „Титаник“ и „Гладиатор“.

Защо тогава вкусовете на зрителите са станали толкова несъвместими с тези на критиците? Една от теориите е, че Филмовата академия, в която членуват около 7 хил. режисьори, актьори, сценаристи и пиари, които гласуват за филмите, нямат досег до боксофис лидерите.

Това разочарова Вин Дизел, който на 7 март 2015 г. заяви пред Variety, че смята, че „Бързи и яростни 7“ вероятно ще спечели „Оскар“ за най-добър филм. „Освен ако Оскарите не искат да са най-неадекватните в историята“, коментира той.

Въпреки тези думи на Дизел „Бързи и яростни 7“ не успя да грабне статуетка.

В момента освен това излизат повече филми, а американците посещават по-малко прожекции. Посещаемостта остава на същото ниво, според данни на Филмовата асоциация на Америка.

От средата на 90-те години продажбите на билети на глава от населението също спадат. Средно един американец ходи на по-малко от четири филма годишно в сравнение с 5 за 1996 г. Междувременно броят на излизащите филми е скочил с 50% за същия период.