fallback

Лаури Рехард: Стрийминг абонаментите ще продължат растежа на музикалния бизнес

Пиратството остава сериозен проблем на българския пазар, коментира експертът от Международната федерация на музикалната индустрия

08:14 | 28.03.18 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Снимка: IFPI

Лаури Рехард е директор на отдел “Лицензиране и правни политики“ в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI). В практиката си до момента се е занимавал с различни аспекти в сферата на интелектуалната собственост. Значителен опит има в международното авторско право, търговските марки, както и в медийното законодателство. Рехард е бил и изпълнителен директор на националната група на IFPI във Финландия, а в периода 2000-2007 г. е заемал длъжностите зам.-главен юрист и директор на отдела по лицензиране и права в централата на организацията в Лондон. Преди това е бил директор Право и лицензиране във финландското дружество за правата на артистите-изпълнители и музикални продуценти – Gramex. Срещнахме се с Лаури Рехард, за да си поговорим за състоянието на музикалната индустрия и проблемите, с които тя се сблъсква напоследък. 

Нека започнем с горещите новини от последните дни, а именно първичното публично предлагане на Spotify. Какво значи то за индустрията?

- Директно нищо не се променя. Очевидно това са добри новини за индустрията, защото новите стрийминг услуги изглежда се представят добре. Това е хубаво, но реално случващото се няма директно влияние върху бизнеса.

Въпреки този успех Spotify не е излязла на печалба още.

- Spotify не е печеливша, но не е някакво изключение, ако говорим за големите онлайн платформи, как оперират те и какъв е техният бизнес модел. Те говорят много открито за всичко това. Наскоро имаше статия във Financial Times, в която се посочваше, че маржът е фактор за това колко искаш да растеш. Ако искаш да растеш по-малко, маржът ти нараства. Ако искаш да растеш наистина, същността на бизнеса е такава, че просто трябва да инвестирате в растеж, което означава, че печалбата ти страда.

Смятате ли, че това е най-удачният бизнес модел за музикалната индустрия?

- Кой знае. Не мисля, че някой е наясно с това. Онова, което е сигурно, е, когато погледнем ка ксе развиват пазарите, става ясно, че потребителите абсолютно харесват модела. Има много силен растеж на стрийминга и на платения стрийминг, който носи по-големият дял от приходите на компаниите. Очевидно те правят нещата правилно.

Но големите звукозаписни компании не са много щастливи от гледна точка на парите, които получават.

Не мисля, че е така. Гледайки модела, който имаме, ако говорим за платените услуги, смятам, че всички замесени виждат ползите от този модел. Това, с което звукозаписните компании имат проблем, е друг тип платформи за дистрибуция, които не лицензират и не преговарят на същата база. Именно там не само звукозаписните гиганти, но и индустрията, срещат проблеми.

Нека поговорим за т.нар. “разлика в стойността” ("Value Gap"). Малко хора у нас знаят за какво става дума. Бихте ли обяснили какво се крие зад този израз?

- Най-просто казано “разликата в стойността” е голямото разминаване между това, което някои платформи и в частност тези с генерирано от потребителите съдържание като YouTube, каква стойност извличат те от използването на музика и колко плащат на правоносителите. Това е голям проблем. Очевидно той е свързан с това, че не вярваме, че за начина, по който оперират, те възнаграждават справедливо създателите  и инвеститорите. Същевременно това е лошо за конкуренцията между различните платформи. Това е много опасно и за правоносителите, за звукозаписните компании, защото след като бизнесът се насочи онлайн, това, от което имаме нужда, е честен и конкурентен пазар. Има голямо разнообразие от услуги, има конкуренция за тях, което също така е добро и за потребителите. Има различни модели, различни услуги и потребителите имат избор.

Как мислите, че ще стигнем до този справедлив пазар?

- Вярваме, че това, което е необходимо, е да бъдат изяснени законите, приложими за онлайн платформите, така че всички платформи за дистрибуция на съдържание, какъвто и да е бизнес моделът им, да имат едни и същи отговорности, а когато преговарят за лицензиране на права, това да се случва на еднаква основа. Ако създадеш условия за един справедлив пазар, тогава всичко останало е в ръцете на самите пазарни участници, на отделните компании, всичко зависи от тях. Нашата работа е да се опитаме да създадем един справедлив дигитален пазар. Вярваме, че в дългосрочен план всички са заинтересовани от това, включително платформите.

Това ли е най-големият проблем на музикалната индустрия в момента?

- Да, това е най-голямото притеснение в момента. “Разликата в стойността” е нещо, с което трябва да се заемем веднага. Ако говорим за другите, то пиратството все още е голям проблем. Потребителите все още имат опцията да получат нещо безплатно, без да плащат абсолютно нищо. Трябва да се уверим, че положителното развитие на индустрията, което наблюдаваме, че ще продължи. Ако поставим пиратството там, където му е мястото, ще сложим край на тези десетки години на ненормална пазарна ситуация, в която пиратството е основен източник на потребление. Не трябва да позволяваме на това да се случва отново. Днес пиратството е различно. Преди основната форма на пиратство беше peer-2-peer. Днес тя е стрийминг пиратството. То се развива непрестанно. Като индустрия трябва да имаме това предвид, но властите трябва да ни предоставят инструменти, с които да защитаваме правата си. Това е нещо, на което трябва да обърнем внимание.

В индустрията съществува теория, че стриймингът може да помогне за справяне с пиратството. Смятате ли, че това е най-добрият инструмент за борба с този проблем?

- Не мисля, че трябва да говорим за “борба” с пиратството в случая. Но със сигурност те са чудесна алтернатива на пиратските услуги и можем да видим, че вече оказват ефект. Разбира се, стои въпросът защо някой би използвал пиратски услуги, когато може да получи цялата музика от легални услуги, които пък са доста по-добри от пиратските услуги.

В България пиратството все още е огромен фактор.

- Да, наясно сме с това. За съжаление продължава да е голямо предизвикателство. Нещата се променят от пазар до пазар, но например в България случаят е сериозен.

Как се представя нашият пазар на фона на всичко това?

- Българският пазар е много обещаващ. Вижте, очевидно всички се надяваме, че дигиталният пазар и стрийминг услугите ще станат по-популярни на българския пазар. Ако погледнем на нещата положително, наистина има потенциал. Ако трябва да сме реалисти, това ще отнеме време. Бихме искали да видим повече законодателни усилия, насочени към този пазар, да видим и по-голяма активност от телекомите и стрийминг услугите.

Говорейки за телекомуникационни компании, мислите ли, че бъдещето на музикалната индустрия е свързано с партньорства с тях?

- По това, което наблюдаваме в други страни, това определено е един много интересен модел, който работи добре на много места. Така че да, това може да е един от успешните бъдещи модели.

А дали ще станем свидетели на консолидация в стрийминг сектора? Дали все пак някой няма да придобие SoundCloud?

- Да, има много такива слухове. Може и да са повече от слухове, не знам. Бих казал, че разбирам търговската нужда от консолидация, но смятам, че е в интерес на всички да запазят пазара конкурентен, което означава немалък брой играчи. Ще бъде неблагоприятно за всички и най-вече за потребителите, ако в крайна сметка има само един или двама големи играчи. Не мисля, че някой би искал това.

Ще видим ли сценарий, при който стрийминг услугите ще бъдат по-големи от звукозаписните компании?

- Стига да има свободен пазар, какъвто е в момента, това може да се случи. Очевидно е, че зависи от звукозаписните компании да оправдаят своето съществуване. Реално те правят това всеки ден. Факт е, че днес има по-голяма конкуренция отвсякога на пазара на изпълнители. Самите изпълнители имат по-голям избор за кого да работят, дали ще работят директно със стрийминг услугите, дали ще работят с други партньори, вече има нови такива в сферата на услугите, или да предпочетат традиционните големи звукозаписни компании. Те могат да изберат модела, който им подхожда най-добре. А това означава, че звукозаписните компании се конкурират със сериозни играчи от различни области. Всеки ден те трябва да доказват защо някой изпълнител би работил с тях. Добрата новина е, че те се справят наистина много добре в промяната на бизнеса си и да запазят позицията си на ключов партньор, който е важен за изпълнителя, който му помага да пробие, да изгради кариера.

Наблюдаваме и навлизането на много технологични компании, с които звукозаписните гиганти работят все по-активно. Смятате ли, че големите играчи от Силициевата долина подхождат твърде агресивно към този до известна степен деликатен пазар?

- Да, пазарът е свободен и всеки може да опита. Конкуренцията е добра. Технологичните компании, които навлизат, са наистина големи, разполагат със силни инструменти за дистрибуция. Звукозаписните компании обаче имат друго - те са експерти, те знаят как да работят с изпълнителите, как да ги промотират.

Съвсем скоро ще излезе и новият доклад на IFPI за представянето на музикалната индустрия през 2017 г. Каква беше годината за бизнеса с музика?

- Така е, докладът ще излезе на 24 април, така че ще трябва да изчакате още малко. От данните, които събрахме от различните пазари, мога да кажа, че очакваме растежа, който наблюдаваме през последните две години, да продължи. Той продължава да е задвижван от абонаментите за стрийминг. Същевременно спадът на физическите продажби и свалянето на музика ще продължи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:10 | 04.09.22 г.
fallback