Фентъзи отборите в помощ на професионалните инвеститори

В неделя приключи сезонът в английския футбол, а това означава, че милиона мениджъри на отбори от Английската фентъзи Висша лига трябва да намерят друга тема на разговори за неделя сутрин, пише Марк Рубенстийн за Bloomberg. През последните години фентъзи (фантастична бел. прев.) версията на най-обичния спорт в света доби огромна популярност. Всяка седмица мениджърите на фентъзи отбори избират отбор от 11 футболисти, чието представяне на терена носи точки за фентъзи лигата.

Професионалистите в сферата на инвестициите отдавна практикуват и други игри и фентъзи футболът не е изключение. Мениджърът на портфейли облигации Бил Грос, прекарва годините, които го превръщат в инвеститор в игра на блекджек. Всеизвестно е, че Уорън Бъфет е играел бридж по няколко часа седмично, а покерът продължава да бъде основно занимание за членовете на финансовата общност.

Подобно на финансите, тези игри се характеризират с непълна информация: играчите трябва да оценят вероятността за определен изход. Резултатът от това е, че те усъвършенстват умения, които след това да използват на финансовите пазари. Скорошен академичен труд показа, че мениджърите на хедж фондове, които се представят добре на турнири по покер постигат значително по-добри резултати и за своите фондове.

А каква е ролята на фентъзи футбола?

За разлика от тези игри, фентъзи футболът се играе в продължение на по-дълго време – целият сезон продължава от средата на август до края на май. Мениджърите на фантастични отбори избират състав от 15 футболисти с фентъзи бюджет от 100 млн. лири сред които избират 11-те титуляри. Те имат и право на един трансфер на играч седмично, а цената на играчите варира в зависимост от интереса към тях.

На практика това е вид изграждане на портфейл. В рамките на сезона активен мениджър може да вземе около 500 решения, за да оптимизира състава си. Освен първоначалния избор на играчи и седмичните трансфери играчите трябва да преценят и кога да играят няколко специални бонуси. Един от тях например е смяна на целия отбор. Броят на решенията е по-малък от този, който се налага да прави един инвестиционен мениджър, но все пак вкарва достатъчна доза преценка в играта.

Подобно на изграждането на портфейл от активи има множество стратегии, които мениджърите могат да използват. Стратегиите базирани на импулса следват скорошната форма на играчите. Много хора от академичните среди смятат, че това е обикновена заблуда, но някои скорошни проучвания ѝ дават известна достоверност. Други мениджъри търсят стойността и избират играчи, които изглеждат евтини на фона на своето представяне. Други пък залагат на количествени инструменти, с които определят играчи, чиито статистики показват, че предстои скорошно подобрение на резултатите.

Най-добрите мениджъри използват всички три подхода и се абстрахират от пазарния шум, показва скорошно проучване на математици от университета в Лимерик. Тяхното заключение е, че „основните фактори, които определят колко успешен е един мениджър са дългосрочно планиране и постоянство в добрите решения на фона на шумните спорове, на които се основава играта“.

Целия текст може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.