Най-добрият музикант сред икономистите – Мик Джагър

Спорно е дали фронтменът на The Rolling Stones е най-добрият икономист сред музикантите, но че е най-талантливият музикант сред икономистите едва ли някой би оспорил. Освен онези, които може би не знаят, че певецът е учил в Лондонското училище по икономика и се е подготвял да покорява върховете на финансовите институции.

Един от най-харизматичните и въздействащи фронтмени в рокендрола основава групата си през 1963г., а две години по-късно излиза и златният им хит “(I can't get no) Satisfaction”. Повечето от песните на групата са написани от Джагър и китариста Кийт Ричардс, а сценичното поведение и отдадеността, с която вокалистът на The Stones пее на концертите, спечелва много почитатели на бандата.

Джагър винаги е бил смятан за един от най-успешните бизнесмени сред рок звездите и не случайно групата се нарежда до The Beatles в историята на най-силните и печеливши банди. Не отдавна излезе класация на британската телевизия Living TV, според която The Rolling Stones взимат по 8 млн. долара за участие на частно парти. Тази сума сложи групата на челното място сред звездите и техните хонорари, които получават от феновете, които искат да ги послушат на живо в по-тесен кръг.

С китариста на The Rolling Stones Джагър се запознава в средното училище, но след като двамата завършват губят връзка един с друг за известно време. В последствие Мик Джагър открива страстта си към музиката и особено към ранния рокендрол. Той събира и собствена банда в Лондонското училище по икономика, която кръщава Little Boy Blue & the Blue Boys. Така бъдещият музикант успява да съчетае интереса си към икономиката и музиката. Случайна среща на автобусна спирка в родния град на Джагър и Ричардс - Дартфорд, Англия, връща двамата към старото им приятелство, а по-късно се ражда и идеята за групата.

Мик Джагър така и не успява да завърши Лондонското училище по икономика и все още е записан там като студент. Слухове разказват, че музикантът е бил помолен да напусне училището, след като влязъл с мотор в библиотеката.

Имайки предвид икономическата подготовка на фронтмена на The Rolling Stones, който е чудесен пример за това как полезното може да бъде съчетано с приятното, дори и ако двете неща са диаметрално противоположни на пръв поглед, става ясно защо групата е толкова печеливша.

Талантът на Джагър като музикант е безспорен, а уменията му като финансист са в голяма помощ на бандата. Най-добре си проличават те в организацията на турнетата и изявите на групата пред публика.

 

Икономиката на музикалните среди включва два приходоизточника – продажби на албуми и турнета. Продажбите са непредвидими, а получените суми се разпределят между много хора, участващи в записването, продуцирането, издаването. Ако обаче една група се научи как да организира не само турнетата си ефективно, но и свързаните с тях продажби на тениски, сувенири, реклами – това може да се каже сигурен и постоянен източник на печалба. Именно това е задачата на Джагър, с която той успешно се справя – да осигури на групата си регулярни доходи и добра организация на приходите.

Освен за доходите, Джагър се грижи и за хората, които са част от бандата, но зад сцена. Практика в групата е да се дава възможност за изява на онези, които не са текстописци, но имат желание да изпъкнат. Така, поощрявайки хората си и давайки им възможност да станат наистина част от магията на музиката, Джагър се превръща не само в успешен музикант, но и в доста умел предприемач.