БФБ ще намери стратегически инвеститор, „когато цъфнат налъмите”

В последната серия на „сапунката” БФБ стана публична компания. Преди това държавата придоби пълен контрол чрез разводняване на капитала. Новите 715,000 бр. акции бяха придобити по номинал от 1 лв. всяка, а сега пазарната цена е около 2.7 лв., т.е. останалите акционери подариха на държавата по 1.7 лв. на акция, или общо 1 215 500 лв.

Явно миноритарните акционери са били готови да удовлетворят всички прищевки на държавата, колкото и абсурдни да са те, само и само същата да се махне от борсата. Искаше държавата участие над 50% от капитала заедно с подарък на стойност около 1,2 млн. лв. – получи го, искаше борсата да е публична – е вече е публична.

Какъв ли ще бъде следващия каприз? Какво ли още партньорите на държавата в БФБ ще трябва да понесат? В кръга на шегата, дядо ми, бог да го прости, казваше „едно магаре колкото и да го товариш, малко му е”.

Всичко това беше абсолютно ненужно и излезе „солено” на миноритарните акционери в БФБ. Чудно ми е, какво ли са обяснили последните на своите акционери за подаръците, които те правят за тяхна сметка.

Изглежда все пак, че капризите на държавата свършиха, макар, че не бива да се подценява креативността на държавните служители да правят така, че нещата или да не се случват или да се случват трудно.

Във финалната серия, според сценария на ръководството, БФБ ще бъде продадена и превърната в регионален лидер. Сериалът определено е фантастичен, защото крайните цели са взаимно изключващи се. Или работиш да станеш регионален лидер, или се продаваш на някои, който има тази цел.

Абсурдно е едновременно да следващ и двете цели и да си мислиш, че най-хубавото предстоi. В мениджмънта е жизнено важно точното дефиниране на целите, които в случая могат да бъдат или БФБ да стане регионален лидер и евентуално след това да се продава, или БФБ се подготвя за продажба веднага, от ден първи. Изглежда, че БФБ ще намери стратегически инвеститор „когато цъфнат налъмите”.

Потенциалните купувачи на мажоритарния дял в БФБ са все борси, чиято стратегическа цел е да се превърнат в регионален лидер. Такива са борсите във Виена и Варшава. Двете обаче следват различни стратегии за постигане на регионално лидерство.

Едната, тази във Варшава, установява технологични партньорства така, че инвеститорите да имат една входна точка за операции в целия регион, а другата, тази във Виена, предпочита дяловите придобивания.

Следвайки своята стратегия, през юли миналата година, Варшавската фондова борса сключи стратегическо споразумение за технологично партньорство с NYSE Euronext, а преди това Виенската фондова борса придоби борсите в Будапеща, Прага и Любляна и формира CEE Stock Exchange Group.

Последното обаче се случи преди кризата. Тогава имаше бум на консолидации между борсовите оператори. После дойдоха кризисните преструктурирания. Изглежда в бъдеще предпочитаната стратегия за навлизане в нови регионални пазари ще бъде технологичното партньорство, а не сливанията и придобиванията.

Виенската фондова борса вероятно ще бъде единственият потенциален стратегически инвеститор в БФБ. Ако към това добавим и стремежа на местни компании за листване на други борси, както и конкурентното предимство за Виена, което й осигури предишното ръководство на БФБ като внедри същата платформа (Xetra), която ползва и Виенската фондова борса, получаваме не много добри перспективи пред приватизацията на държавното участие в капитала на БФБ.

Ако това все пак се случи, вероятно ще е на цена близо до счетоводната, която сега е около 1,50 лв. на акция. Но дори и при тази цена държавата ще е на печалба. Дано поне им е достатъчна, защото в противен случай може да се откажат от приватизацията или пък да се опитат да направят ново разводняване на капитала. Вече имаме прецедент. Разводняването мина първия път, защо да не мине и втори.

Материалът има аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на акции.