Дежа вю, или всичко се повтаря

Живеем в интересни времена. Това е нещо, което никой не може да оспори. Интересни в случая не е синоним на весели или приятни. Вълнуващо е да лавираш и да си непрекъснато нащрек сред многото финансов шум, които залива ефира, на фона на всеобщото изострено песимистично съзнание на капиталовият свят.

Люшкайки се от най-мрачните до най-розовите очаквания, нашата изстрадала инвеститорска душа неизменно се отпуска и се оставя на течението на властващите настроения. А те най-често се манипулират. Това се прави с различни цели и от различни касти на обществото – политици, визионери, банки, спекуланти и др.

Есенцията на спорта – да накараш другите да се страхуват, да се надяват или просто да се опитват да седят настрани от случващото. Мултиплицирайки вижданията и въжделенията на населението, лесно може определен актив да се подцени или да се закара цената му на небето, често пъти без ситуацията да го налага.

„Диамантите са най-добрият приятел на една жена“. Дали наистина е така. Нима всяка срещната жена говори с украшенията си и получава ценни съвети от тях? Или пък същите дрънкулки могат да задоволят нейна физическа потребност?

Въпреки всичко обаче цената на този актив винаги е висока, като търсенето съществува дори по време на криза. В дадения пример по-добрата част от човечеството просто удовлетворява своето желание, което не почива на необходимостта да съществуваме, а да принадлежим към определена каста или да изглеждаме красиви.

В историята ни – някъде, по някое време, хората са решили, че диамантите са красиви, че те говорят за произхода на собственика си и поради тази причина те трябва да скъпи.

Точно така решихме преди 3 години, че цената на петрол от 150 долара за барел е нормална и има потенциал за растеж. Уважавани международни институции взимаха инвестиционните си решения на базата на тази прогноза. Днес например считаме златото за безценно и приемаме това за нормално.

Да допуснем, че имаме ситуация, при която не всичко е наред. При която има проблеми и подводните камъни дебнат отвсякъде. Това се забелязва първо от съответните специалисти в дадена област и когато те решат, че може да се извлече икономическа изгода от събитието, те се фокусират върху него, започват да го анализират и използвайки страха или алчността на публиката, те го експлоатират медийно, като често пъти се превръща и в любима политическа тема.

Подобна тема е и Гърция днес. Не че там няма проблеми. Напротив. Натрупаните дългове, заедно с ненамаляващи дефицити и силно синдикално движение са неща, които не трябва изобщо да подценяваме. 

Въпреки всичко, икономическите медии и анализатори рисуват апокалиптични сценарии къде от къде по-лоши. Гърците плашат с излизане от еврото като начин да намалят дълговото си бреме, европейските лидери пък им отговарят със страха от тежък фалит и посочват себе си и международните институции като единствено възможно решение.

Общата цел е да се избегне финансов колапс, но похватите им се различават. Съседите искат това да се случи на възможно най-лека цена, като не променят навиците си и начина на живот. ЕС иска пък да промени точно това…и машината е впрегната.

Започват се медийните атаки, експерти рисуват от мрачни до по-мрачни сценарии. Вече имаме и първите заплахи от страна на Финландия и Холандия за неучастие в плана по спасяване, поне не на всяка цена.

Бъркотията е пълна, ужасът работи винаги на страна на победителите. Но и те, и победените знаят, че в крайна сметка Гърция ще бъде спасена отново поне за година-две. Тече само пазарлъка за цената, на която това ще се случи.

В крайна сметка целта е да се убедят самите гърци колко са зле и че е време да започнат да работят за реформите, а не против тях.

И всичко това на фона на волатилни пазари, на уплашени инвеститори и допълнителен риск в системата. Това естествено се отрази и на БФБ, най-вече под формата на липса на интерес от страна на потенциалните купувачи и минимални разпродажби, които при наличната ликвидност се отразиха на Sofix.

В близкия месец надали ще видим растеж на фона на неизчерпаната още медийно тема за Гърция.

Българският инвеститор отново ще направи любимото си упражнение - ще се сниши и ще изчака да приключи бурята…на фона ниски обеми и консолидиращ, леко падащ индекс.

А гърците ще се разберат, те винаги са го правили. Да се надяваме – на фона на заплануваната приватизация, контролирана от Европа.  Само така, след толкова години страх на Балканите, ще се появи възможността чуждият инвеститор да погледне на региона не със страх, а са малка доза алчност и надежда.

Да се надяваме, че това ще съвпадне и с нашите планове за раздържавяване и капка от  евентуалния интерес ще падне и на БФБ.