Покачването на долара ще изведе България до по-висок външнотърговски дефицит

Покачването на долара ще изведе България до по-висок външнотърговски дефицит. Причината за това е фактът, че вносът в голяма част е предимно от страни като Китай и Русия, а износът е към Западна Европа.

Започващата криза ще свие износа ни към Европа, а вносът дори да намалее, ще остане на санитарния си минимум. Горивата – основното перо във вноса, една не малка част от храните, черна и бяла техника, оборудване, се внасят в долари.

И докато купуването на техника може да се ограничи, то покупката на газ, петрол и някои храни не може. Нищо чудно и веднага след изборите да ни залее лавинообразно повишаване на цените на горивата, газа, тока, парното и т.н., което отново ще даде тласък на стагфлацията, като този път монополите и държавата ще се оправдават с долара, тъй като поради невежество техните позиции никога не са хеджирани.

В 2008 година Лукойл Бургас например е със загуба от близо половин милиард лева, точно поради силната волатилност на петрол и валути, а както знаем ръководството на подобни компании рядко има достатъчно мозък, за да се предпази ефективно от подобни събития.  (Защита от кризата)

Досега в предходните години външнотърговският дефицит се покриваше донякъде от чуждите инвестиции, но сега тях ги няма, имаме дори бягство на капитали, а поради кризата, която ще се развие в Европа, съществува голям риск да намалеят и парите, които изпращат насам към роднините си нашите емигранти.

Тези средства са перо, което реално досега ни е крепило да не фалираме като държава и е покривало до някъде отрицателния ни търговски баланс.

По-прецизен анализ би разграничил и пожеланието за по-голям износ от износа на стоки с повече добавена стойност. Именно добавената стойност увеличава брутния вътрешен продукт.

От голямо значение е дали изнасяме стока 1 срещу 500 евро или стока 2, пак за 500 евро, но с висока добавена стойност. Тоест, ако чистата печалба на стока 1 е 400 евро е съвсем различно от ситуация със стока 2, чиято чиста печалба е само 100 евро. Проблемът е, че ние изнасяме не стоки, а често суровин, подобно на държавите от третия свят.

Така стоят нещата и с храните – България е голям износител на зърно спрямо мащабите си, но печалбите от зърнения бизнес от една страна отиват в малко ръце, а от друга – те са много по-ниски, отколкото ако изнасяхме готови храни, приготвени от зърно.

Това удря силно и заетостта в страната. Например 1000 човека с комбайни могат да ожънат цялата страна, докато ако се произвеждаше продукция от това зърно и едва след това изнасяхме, това щеше да доведе до много повече работни места и създаване на компании, свързани с този бизнес.

Освен това щяхме да имаме в пъти по-висока добавена стойност, която би генерирала повече валутни постъпления към страната.

Лоша новина е и отрязването на еврофондовете, които не усвоихме последните години поради некадърност на държавната ни администрация.  Ако тези пари бяха влезели в страната при голямата бедност дори сами по себе си биха били задържащ фактор срещу кризата. Сега обаче те не са, а малкият процент от усвоените средства са концентрирани при малко на брой лица и най-вероятно изнесени отново зад граница.

В същото време има повишен риск и пред банковия сектор в страната. Растящите лоши кредити няма да са единствения проблем, но ако кризата в Западна Европа се задълбочи, то отражрение ще има върху бизнеса, доходите и работните места, от което делът на лошите кредити ще се увеличи още повече.