За суровините - ако не стават за ядене, не си струва да се инвестира в тях

Когато става дума за суровини, през последните седмици преобладава мнението, че ако те не стават за ядене, то не си струва да се купуват. Точно в този момент едва ли много от „горещите пари“ са на пазара на суровини, се казва в анализ, публикуван от CNBC.

Дори традиционните „звезди“ - златото и петрола, остават извън погледите на спекулантите. При златото това се дължи на поредицата от рекорди, която изчерпа потенциала за растеж, а при петрола – на слабото възстановяване на водещите икономики.

Следователно, ако търсите екшън, пробвайте да инвестирате в зърно или други селскостопански продукти. Ето и няколко прогнози за различните суровини

Зърно: Пшеницата е превъзходна възможност

През последните години черноморският регион, включително Русия и Украйна, се превърна в основен износител на евтина пшеница. Сега регионът страда от едни от най-тежките суши в историята. Заедно с екстремните жеги в Западна Европа и наводненията в Канада, това означава, че световното предлагане ще намалее.

Пазарът върви нагоре и това се дължи на нуждите на крайните потребители на пшеница, смятат анализатори. „Пшеницата ще донесе повече печалби от много от останалите активи“, смята Адам Клопфщайн, анализатор в Lind-Waldock.

„Ако сте Kraft, Nabisco или която и да е компания, която се нуждае от пшеница, за да върши работата си, няма да ви е грижа дали плащате 5 или 7 долара за бушел. Вие трябва да произвеждате продукцията си всеки месец“, посочва Джъстин Кели, президент на Ehedger.

„Царевицата, ечемикът и соята също поскъпват в унисон с пшеницата, но при благоприятна промяна на времето при тези култури може да се очаква рекордна реколта, което не е много благоприятно за котировките“, добавя Кели.

Въпреки това, гледайки напред, зърнените суровини може да се окажат актив, който трябва да се следи. „Дългосрочният ми фаворит е изхранването на хората. Това ще стане по-важно от петрола“, категоричен е Бил Гари, президент на Commodity Information Systems.

Причината за неговата прогноза е нарастването на доходите в Азия, което ще повиши и потреблението на хранителни суровини.

Металите: Медта срещу златото

По-слабият от очакваното растеж в САЩ, бавното възстановяване на строителния сектор и опасенията за забавяне на китайската икономика вероятно ще сложат спирачка на едногодишното рали в цената на медта. Само през юли котировките на суровината нараснаха с 12%, което им донесе ръст от 22% за последната година.

Предлагането, а не толкова търсенето, бе основен фактор за движението на цената, като котировките достигнаха 3,40 долара за паунд. „Гледайки напред, би било доста трудно да очакваме значителна търговия над 3,50 долара за паунд“, смята Клопфщайн.

Макар напоследък да имаше доста висока волатилност, цената на златото пък може да тръгне нагоре към края а годината. Причината е, че благородният метал притежава статут на средство за предпазване от инфлация и запазване на стойността в условия на несигурност.

Прогнозата на Клопфщайн е, че златото може да достигне цена 1 225- 1 250 долара за тройунция, като това означава, че ще остане под рекорда от 1 266 долара, постигнат през април.

Относно среброто, анализаторите очакват то да се търгува в рейндж, без големи отклонения.

Енергийните ресурси: Потенциалът на газа е по-голям от този на петрола

Цената на петрола по всяка вероятност ще се движи в рейндж до края на 2010 година. Рекордно големите запаси и слабата икономика се очаква да окажат натиск върху котировките, смятат анализатори.

При петрола обаче винаги има един фактор, който може да разбие всяка прогноза – геополитиката. „Може да станем свидетели на нарастване на напрежението в Иран и пазарът може да изпадне в паника заради риска от военен сблъсък или спиране на иранския износ“, обяснява Антоан Халф от Commodities Research.

Причина за движение в цената на петрола може да стане и слабост на американския долар – така, както се случи при рекордните цени от 2008 година.

Природният газ изглежда доста по-изгоден за изграждане на дългосрочна бича позиция. При него също може да се очаква политически натиск за преминаването на много производства към природен газ, тъй като той е по-екологичен, посочва Хаф.