Соларният капацитет скоро ще надмине ядрения

Капацитетът на слънчевите електроцентрали скоро ще достигне и дори ще надмине глобалния капацитет на ядрените централи, показва ново изследване, цитирано от EurActiv.com.

Засиленото търсене означава, че слънчевите централи могат да станат доминиращ енергиен източник в света до 2050 г.

До края на 2017 г. се очаква инсталираната мощност на слънчевите електроцентрали да достигне 390 GW, показват оценките на Greentech Media. За сравнение, инсталираната мощност на ядрените електроцентрали е 391,5 GW.

Изследванията показват, че за пръв път слънчевата и ядрената енергия ще бъдат равнопоставени, а търсенето в Китай дори може да изтласка фотоволтаиците далеч пред ядрения капацитет до края на годината.

Според прогнозите капацитетът на слънчевите централи ще достигне 871 GW до 2022 г., което е двойно повече над сегашният ядрен капацитет. 

Ядрената енергия все още осигурява 2,5 млн. GWh годишно, а слънчевата енергия – 375 хил. GWh. Това е съответно 11% и 1,1% от световното производство.

Тъй като темповете на растеж и намаляването на разходите надвишават очакванията през последните три години, прогнозираният капацитет на IEA от 16% ще направи слънчевата енергия основен глобален енергиен източник до средата на века.

Понастоящем Европа разполага с около 100 GW инсталиран соларен капацитет, с което слънчевата енергия е шестият по големина енергиен източник на континента след природния газ, вятъра, въглищата, големите водни и ядрени електроцентрали.

Въпреки нарастващото търсене на слънчеви панели, учените продължават да търсят иновативни начини за превръщането на слънчевите лъчи в енергия.

Изследователи от САЩ например представиха проект на Американското химическо дружество, който пренася бактерии с малки полупроводници, което ги превръща в живи соларни панели.

ВВС съобщава, че тази технология работи чрез отглеждането на правилните организми в разтвор, съдържащ следи от кадмий. Природните процеси на бактериите превръщат метала в сулфид, който се прикрепя към външния слой на клетката и действа като микроскопичен полупроводник.

Тези усилени бактерии след това се излагат на слънчева светлина и създават оцетна киселина, въглероден диоксид и вода от лъчите. Тези продукти могат да се използват като гориво или да се превърнат в пластмаса.