Липсата на самоконтрол в енергетиката води до нови грешки

Ще започнем днешната статия с кратка история за бай Иван и самоконтрола. В навечерието на новата година бай Иван (за кратко ще го наречем „бай Иван от миналото”)  решава, че трябва да започне да води по-здравословен начин на живот и да отслабне. Още в първата седмица на новата година обаче той (за кратко ще го наречем „бай Иван от бъдещето”) е изкушен от поредица именни дни, волята му се оказва слаба и, забравяйки за миналогодишните си планове, се отдава на гуляй, пише в свой анализ Института за пазарна икономика (ИПИ).

Историята представя традиционен проблем на планирането (бай Иван от миналото) и изпълнението (бай Иван от бъдещето), тъй като има разминаване между техните интереси. Често хората казват: „От утре съм на диета”, което означава „днес правя каквото си искам, а утрешното ми аз ще се ограничава”.

За да се избегне това разминаване в интересите и да се намали изкушението на бай Иван от бъдещето, се въвеждат твърди ограничения, като например „никакво сладко и по-малко ракия!”. Всяко нарушение на тези твърди ограничения от бай Иван днес води до нови изкушения утре, докато накрая диетата е напълно забравена и в следващото навечерие на новата година той отново си обещава как от догодина ще живее по-здравословно.

Разказваме битовата история, която е до болка позната на почти всички, защото много прилича на поведението на управляващите, които взимат правилните решения, но...от утре. Така например Националната електрическа компания (НЕК) има задължение да изкупува произведената електроенергия от някои ВЕИ централи, такива с комбинирано производство и ТЕЦ с дългосрочни договори по преференциални цени. За финансирането на тази преференция потребителите плащат на НЕК надбавка над разходите за производството на електроенергия и мрежовите услуги за доставката ѝ. Това е т.нар. надбавка задължения към обществото, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Добре, но при определянето на тези добавки липсва достатъчно дисциплина и те не отразяват пълните разходи за преференциалното изкупуване на електроенергия. В резултат на това НЕК натрупа огромен размер на просрочени задължения. За да се подобри финансовото му състояние, в средата на 2015 г. се създава Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, чиято цел е „управление на средствата за покриване на разходите, извършени от [НЕК], произтичащи от задълженията му [за преференциално изкупуване на електроенергия], включително за минали регулаторни периоди”. Източниците на финансиране на фонда са: 5% от приходите на производители и вносители на електроенергия; 71% от приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове; приходите от статистическо прехвърляне на енергия от ВЕИ.

Добре, но в средата на тази година управляващото мнозинство решава да увеличи бюджета на фонда, като включи към задължените лица, внасящи по 5% от приходите си, Електроенергийния системен оператор и Булгартрансгаз.

Последните две действия ясно демонстрират липсата на воля на управляващите да се придържат към твърдите си ограничения – разходите за преференциално изкупуване на електроенергия да се покриват от добавката задължения към обществото. След като вече два пъти е направен компромис, лесно се стига до идеята за нов компромис – средствата от фонда да послужат за гаранция на държавното участие в бъдещо изграждане на ядрена мощност, например VII блок в АЕЦ „Козлодуй”.

Идеята беше представена от зам.-председателя на парламентарната комисия по енергетика на традиционната ядрена конференция, организирана от Булатом. За целта ще са необходими няколко допълнителни компромиса: промяна на целта на фонда, който вече няма да финансира само преференциалното изкупуване на електроенергия от НЕК; убеждаване на ЕК, че това е допустима държавна помощ според европейското законодателство; изкуствено намаляване на разходите за крайните потребители.

Преди обаче изобщо да се заговори за възможности за държавно участие в нови генериращи мощности, трябва да се извърви дълъг път и да се отговори на редица въпроси. Поради липсата на отговори и наличието на готови предложения за държавно участие ситуацията все повече започва да прилича на сметка без кръчмар. Част от неразрешените въпроси са свързани със следното:

През 2013 г. парламентът възлага на правителството да изготви нова енергийна стратегия, а в края на април 2016 г. усилията в тази посока продължават. Въпросната стратегия трябва да включва пътна карта за извеждане от експлоатация на стари мощности и възможностите за удължаването на живота им, като например този на V-и и VI-и реактор в АЕЦ „Козлодуй”.

В нея трябва да става ясно и какви са възможностите – технологични и финансови, за внос на електроенергия и как те се отнасят към разходите за изграждане на нови мощности.

Преди да се дават такива идеи, трябва да се направи ясна оценка дали бъдещата ядрена мощност ще работи за вътрешния и/или за външния пазар и при какви условия. Трябва да се оценят ефектите от предстоящото интегриране на регионалните пазари на електроенергия, което води до промени във възможностите за износ и приходите от него, да се проучат възможностите изграждането на нови мощности на изцяло пазарен принцип и без намесата на държавата и т.н., и т.н.

 И така, след като е създаден фонд, който да решава минали проблеми, свързани както с политиката (национална и европейска) за насърчаване на производството на електроенергия от определени източници, така и с регулаторните решения за крайните цени, вече се обмисля как той да бъде използван за други цели. Но веднъж направеният компромис лесно води до нови, а в историята на НЕК компромисите клонят към безброй.