Европейска Турция? Та това е само фикция

Октомври 2005 година. От тогава текат преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

А предисторията дори започва още в средата на миналия век.

От 1960-те години насам се дискутира за перспективата за членство първо в Европейската икономическа общност, а по-късно и в ЕС. Дали тази история ще има добър край зависи от това, какво разбираме под "добър край", коментира  Клаус-Дитер  Франкенбергер за Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Мненията сред европейците са доста различни. И това не е чудно в контекста на последиците, които би имало присъединяването на Турция към ЕС. Един голям блок страни членки държат твърдо на пълноправното членство.

Други пък са за по-различни форми на сближаване от рода на привилигеровано партньорство. Турските правителства винаги са гледали с презрение на подобна перспектива. Забележителна е промяната на нагласите във Великобритания. Натрупаният опит със свободното придвижване на източно- и средноевропейците превърна страната от енергичен застъпник в скептик по отношение на пълноправното членство на Турция в ЕС. 

Преговорите се точат вече от близо 11 години. През това време, а и преди винаги имеше фази на остри спорове относно смисъла и целта на преговорите. Спореше се дали специфичната културна идентичност на Турция е съвместима с вътрешния ред на ЕС. Дали едно разширяване до границите със Сирия, Иран и Ирак няма да вкара ЕС в опасно геополитическо положение и дали в крайна сметка Турция е европейска страна. Този елементарен дебат не бе решен изобщо и преговорите, които по същество трябваше да доведат до модернизирането и сближаването на Турция, продължават и до днес - а не е ясно и още колко време ще продължат да текат.

Австрийският канцлер нарича цялата история "дипломатическа фикция". Понякога обаче човек държи на фикциите от собствен интерес или пък защото се бои да погледне истината в очите. Тези, които сега предупреждават за опасността от прекратяване на преговорите, имат аргументи в полза на своята позиция. Прекратяването на преговорите би било безпрецедентен случай и ЕС и Турция не биха преследвали по-нататък целта за пълноправно членство. Това би бил пълен разрив, коментира още Клаус-Дитер  Франкенбергер

Вероятно обаче сме по-близо да разрива, отколкото смеем да си признаем. Защото под ръководството на Ердоган, Турция пое един политически курс, който отдалечава страната от Европа. А фактът, че опиянен от национализъм, Ердоган възнамерява да въведе смъртното наказание, ясно показва, че и той смята присъединителните преговори за фикция. Или поне не смята присъединяването към ЕС за стратегически приоритет. Ердоган тръгва на нож с Европа и отново търси близостта на Путин. Същият Путин, който работи за отслабването на Европа.

Въпреки всичко има много неща, които свързват ЕС и Турция. ЕС е най-важният икономически партньор на Анкара. Това партньорство трябва да се запази и не бива да се дискредитира чрез автократични мераци. Тясното сътрудничество обаче не означава непременно пълноправно членство в ЕС. Съсредоточаването само върху целта за пълноправното членство на Турция в ЕС свидетелства за липса на фантазия и невежество по отношение на това какво е ЕС и какво го сплотява.

Всичко по темата четете тук!