fallback

Надежди и напрежение тегнат в трансатлантическите отношения

Преди конференцията по сигурността, която започва днес, напрежение между САЩ и Европа се вижда по редица въпроси, включително търговията и иранската ядрена сделка

12:11 | 16.02.18 г. 2

Когато напрежението в трансатлантическите отношения е особено силно, Конференцията по сигурността в Мюнхен е сцената, на която това става най-очевидно, коментира Wall Street Journal.

Преди тазгодишната конференция, която започва днес, напрежение между САЩ и Европа се вижда по редица въпроси, включително търговията, климатичните промени, мира в Близкия изток и иранската ядрена сделка.

Отношенията страдат, казват европейски дипломати, заради конфронтационните изявления на президента Доналд Тръмп, често в Twitter, и заради липсата на някои ключови американски дипломати на няколко незаети длъжности.

Старите проблеми заради по-ниските разходи за отбрана на Европа се изостриха при Тръмп, който казва, че страните членки на НАТО трябва да инвестират повече в отбрана.

Въпреки това година след старта на управлението му има колеблива увереност сред много европейски дипломати, че същинското трансатлантическо партньорство по сигурността удържа фронта.

„Стилът на президента изненада много хора, но виждайки как след обсъжданията в НАТО ще се реформират командните структури, това показва стабилността на демократичните институции“, казва Марк Оте, бивш топ дипломат на ЕС, който сега ръководи брюкселския мозъчен тръст Egmont Institute.

Несъмнено някои европейски лидери изпитват опасения заради политиките на новия президент. След победата му еврокомисарят по външната политика Федерика Могерини призова за спешна среща на външните министри, за да се обсъдят неблагоприятните последици – ход, критикуван от някои столици.

През май, когато Тръмп не заяви ясно, че гарантира колективната сигурност на НАТО, германският канцлер Ангела Меркел каза, че дните, в които Европа е можела да разчита на САЩ, са „приключили до известна степен“. Дори американските отношения с Великобритания бяха опетнени от публични разправии.

Въпреки това в някои сфери трансатлантическото сътрудничество остава норма. Европейците подкрепят кампанията на Вашингтон за натиск върху Северна Корея, работят заедно със САЩ срещу ИДИЛ и приветстват редките инициативи на администрацията на Тръмп срещу режима на Асад в Сирия.

САЩ затегнаха и политиката срещу Русия през последната година. На европейските дипломати дори им се наложи това лято да лобират заедно с Белия дом пред Конгреса, за да намалят новите санкции срещу Москва, които можеха да ударят европейските компании.

НАТО, определена от Тръмп като остаряла организация, изглежда по-стабилна. Алиансът прие някои от исканията на Вашингтон и Тръмп и някои от представителите му сега ясно заявяват, че нападение срещу една държава членка е нападение срещу всички.

Повечето европейски страни отговориха с увеличаване на разходите за отбрана, макар че се очаква само половината Алианс да изпълни целта си разходите да достигнат 2% от БВП до 2024 г. Това връща администрацията на Тръмп към една по-традиционна дилема по отношение на Европа, казва Ян Текау, директор на програмата за Европа в German Marshall Fund.

“Наистина трябва да притиснеш много здраво съюзниците си, за да направят нещо повече за отбраната и да не се възползват от теб“, казва той. „Ако ги притиснеш твърде много, ще изгубиш доверието към себе си като към суперсилен защитник и ще сигнализираш на руснаците, китайците и всички други, че гаранциите ти пред сигурността са уязвими“, допълва експертът.

Някои дипломати обаче все още не смеят да приемат, че нещата постепенно ще се върнат към предишното си състояние.

Два въпроса най-вече могат сериозно да активизират напрежението: заплахите на Тръмп да "убие" иранската ядрена сделка през май и всеки ход на САЩ, с който те ще нарушат търговските връзки.

Европейските представители непрекъснато предупреждават, че смятат иранската сделка за жизненоважна от икономически и стратегически интерес. Прекратяването ѝ може да „доведе до неблагоприятни последици в мащаб, който не сме виждали досега“, казва Текау.

Търговските заплахи от Вашингтон са опасение най-вече за Берлин, който се страхува от заплахи за наказателни тарифи. Германия възприема атаките на Вашингтон срещу икономическите политики като офанзива срещу ЕС, който договоря търговски сделки от името на блока, и като заплаха за многостранните институции като Световната търговска организация, която определя международните правила.

„Тръмп не успя да постигне голямата сделка, която искаше по Русия, но сме само една година след началото на президентството му“, коментира Марк Ленард, директор на European Council on Foreign Relations. “Очевидно е, че не е съгласен с европейците по много ключови въпроси“, заключава той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:02 | 11.09.22 г.
fallback